България със сигурност заслужава по-добро управление. Но за да го получи, първо трябва да се разделим с настоящото. Затова и не крием, че очакваме с трепет края на третото правителство на Борисов. И макар според Емилия Милчева то да се „залежа повече от очакваното“, решихме, че е съвсем подходящо и навреме да публикуваме своеобразен некролог на последното десетилетие. С единственото възможно заглавие „Тук беше Бойко Борисов“. В което единственото симпатично нещо е миналото глаголно време.


Несправянето с пандемията у нас е жива демонстрация на неспособността на държавната ни администрация да управлява кризи. Публикуваме преживяванията на едно българско семейство, оказало се заразено с новия коронавирус и поставено под карантина за повече от 30 дни. Съобразяваме се с желанието на автора да запазим неговата анонимност, както и на семейството му.


Архитект Анета Василева съпоставя два сюжета за реализация на социални жилища – едното в Чили, а другото у нас. Българският проект е своеобразен архитектурен експеримент, доколкото за него са използвани стари корабни контейнери, не особено популярни у нас за тази цел. Прочетете повече в статията ѝ „Нова българска социална архитектура“.


„Аз просто разказвам истории“, казва историкът и изкуствовед Пламен В. Петров пред Марин Бодаков. Повод за техния разговор е публикуваната му неотдавна книга „Случаят Олга Круша“, но размишленията и на двамата гравитират около сложността на истината като опит за измъкване на художествените факти от грубите идеологически опаковки на културните процеси. И от личните взаимоотношения.


Тази седмица Стефан Иванов избра за нашата рубрика „На второ четене“ издание с необичайна история. Книгата на Уолт Уитман „Животът и приключенията на Джак Енгъл“ е публикувана анонимно, на части, като поредица в пресата в средата на ХIХ век. Едва през 2017 г. негов изследовател открива съвпадения в бележниците на автора с имената на героите от публикациите и потвърждава авторството на Уитман. Така става възможно и книгата да бъде издадена посмъртно с истинското име на своя автор.


Повече от месец отмина от последния отговор на Нева Мичева на читателско писмо. Сигурни сме, че феновете на рубриката ни „Говори с Нева“ вече с нетърпение очакват нов текст. Ето го и него. Този път той е по най-описваната, изстрадана, мечтана, рисувана, възпявана, но никога банална тема – любовта.

П.П. Нека само ви припомним, че все още може да си купите книгата „Говори с Нева“ онлайн или от по-добрите книжарници. А Нева очаква вашите читателски писма.

Приятно четене!