В средата на месеца и на предизборната кампания сме. Затова не е учудващо, че всичко възможно се експлоатира с политическа цел, а което не пасва, се премълчава. За съжаление, макар и неизненадващо, мейнстрийм медиите също скрито заемат страна в кампанията и по този начин влияят върху преценката на избирателите. На трите водещи телевизии например им трябваха няколко дни, за да забележат контранастъплението на украинската армия и сериозните загуби, претърпени от Русия. Вместо това по няколко материала от новинарските емисии бяха посветени на безобидната тема за промените в британската монархия.
Но пък водеща тема през последните дни стана протестът на щедро субсидираните от държавата зърнопроизводители срещу… украинското зърно. От начина на отразяване у обществото остава впечатлението, че лошата Украйна трови българите с некачествено зърно и съсипва родните земеделски производители. Темата впрочем стана актуална скоро след като Русия обвини Украйна, че изнася зърното си за богатия ЕС вместо за бедните страни. От украинска страна отрекоха обвиненията. От „Капитал“ направиха проверка и установиха, че Украйна е внасяла в България най-вече слънчоглед, и то по времето, когато корабите ѝ бяха блокирани. От юли насам, когато вече имаше коридори за износ, почти не се внася слънчоглед в България. Едно от следствията от руската агресия, помните, беше скокът на цената на олиото. Но връзка с претенциите на зърнопроизводителите за монопол и инфлацията (също редовна тема в новините) не се прави.
На предизборната кампания е посветен тазседмичният политически коментар на Емилия Милчева. Какво е ГЕРБ минус Бойко Борисов и „Продължаваме промяната“ минус Кирил Петков и Асен Василев (или дори без единия от тях)? Същото важи и за ИТН без Слави Трифонов, а Христо Иванов в голяма степен задава облика на коалицията „Демократична България“. В старите демокрации партийното дълголетие се основава на правила и процедури, докато в България на първо място стои личността на политическия лидер. Дори партии като БСП, които по принцип не са лидерски, имат свойството да се смаляват до размера на своя председател.
Друга водеща тема са наводнените карловски села. По този повод разговарях с пловдивския фотограф Анастас Търпанов, който е заминал там веднага след като е научил за бедствието, за да снима. Той разказа за хората, които доброволстват, и за недостатъчната и зле организирана помощ от страна на институциите, а също така предостави богат снимков материал. Извън „прожекторите“ остава пострадалата ромска махала в село Слатина. Желаещи да помогнат на жителите ѝ се намират чак след като Търпанов публикува снимки на ситуацията там. Според него хората в наводнените села имат нужда не само от материална, а и от психологическа подкрепа.
„Горещите“ социални теми имат свойството да отшумяват с времето. Така е и с казуса за Централната минерална баня в София, която все не става баня. Към темата ни връща Анета Василева, която ни предлага да продължим да следим историята, за да не се окажем за пореден път изненадани постфактум. Тя проследява хронологията на сагата за съдбата на софийската баня и допълва с коментари от професионалисти и организации, които са отделили повече от година от живота си, за да създават процедури, проекти и доклади с надеждата Централната баня в София да бъде върната към нов живот по смислен начин.
Статията на Зорница Христова „И какво като изтеглим „Винету“?“ е отговор на моята от миналата седмица „Че какво му е на Винету?“. Според Зорница изтеглянето на една книга от пазара, още повече комерсиално „продължение“ на оригинала, не решава нищо и даже вреди. Правилната позиция на издателството би била вместо това да публикува повече произведения на индиански автори и да им осигури видимост в медиите. Истинският либерализъм, истинската грижа за литературата, истинската грижа за представянето на всички гласове не е в забраняването, изтеглянето и заглушаването на книги, смята Зорница.
Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница препоръчва едно преводно и две български заглавия. Книгата „Всички са свободни“ на Михаил Зигар предизвиква почуда как много аспекти на руската политика изглеждат абсурдни, но са факт, и колко страшна е всъщност нормализацията на разказа за тях. „Американски деликатеси“ на Катерина Стойкова съдържа поезия, която поразява с последователно отстоявания си избор да говори за чудовищното и за болезнения разпад на човешките отношения деликатно, без гняв. Сборникът с разкази „Навалица! Или 25 часа в град София“ доставя истинско удоволствие със стила и безспорния талант на автора си Йордан Д. Радичков.
Накрая – две препоръки от мен.
За днес, 17 септември, в Белград е планирано шествие в рамките на Европрайд 2022, но то беше забранено от сръбското Министерство на вътрешните работи след твърдение на пропутинския президент Александър Вучич, че не може да осигури охраната му. Ситуацията тревожно напомня събитията около прайда в Белград през 2010 г., вдъхновили филма „Парад“ на Сърджан Драгоевич. А това е повод да си припомним тази прекрасна кинотворба.
Точно след една седмица, на 24 септември, е премиерата на книгата на Марин Бодаков „Галерията на сърцето“. Стихосбирката е съвместно дело на издателствата „Точица“ и „ДА“. Редакторка и авторка на послеслова е Надежда Радулова, а художник на корицата – Кирил Златков. Мястото е театър „Сфумато“, часът е 19:00. Междувременно можем да отделим точно 10 секунди, за да видим и чуем стихотворението на Марин „Простодушно небе“, прочетено от актрисата Светлана Янчева и заснето от фотографката Яна Лозева.