Усеща се като есента на 1992 г., когато правителството на Филип Димитров загуби вота на доверие, и след това страната се пусна по спирала на безконтролност и кражби, довела до хиперинфлация и буквален глад. А тъкмо беше започнало да се усеща като след 4 февруари 1997 г., когато България застана на твърда основа и започна да се изгражда на практика от нулата.
За разлика от 1997 г. обаче, сега победителите в последните парламентарни избори не разполагат с комфортно мнозинство. Усилията им да преборят корупцията бяха саботирани на всяка крачка. Напускането на управляващата коалиция от страна на „Има такъв народ“ беше само кулминацията на целия саботаж. Да не забравяме и откровено враждебната към „Продължаваме промяната“ медийна среда, гарнирана с дежурни анализатори, упорито отказващи да забележат (или по-скоро да коментират) очевидното.
След седмица настоящото правителство може вече да го няма. Алтернативите са познатият клиентелистки модел на ГЕРБ и ДПС и възход на ултранационализма от пропутински тип. А може би и двете заедно. На фона на войната на Русия срещу Украйна, България се изправя пред едно доста опасно бъдеще.
Тазседмичната статия на Емилия Милчева „Наръчник за коалиции и кинжали“ очаквано е посветена на актуалните политически сътресения. В опит да отложат неизбежните предсрочни избори партиите в 47-мия парламент ще се борят за още малко време, а резултатът ще зависи от това дали ще спечели все още управляващата коалиция, или новото парламентарно мнозинство. Ясно е обаче, че повечето от целите на правителството няма да се осъществят. „Промяната се отлага – засега. Бавно и неумолимо навлизаме в предизборна кампания, скандирайки „Мафията вън!“, смята Емилия.
За безрадостността на настоящата политическа ситуация сериозен принос имат масираните дезинформационни кампании. Именно по темата за визията на България в борбата с дезинформацията разговаря Йоанна Елми с министъра на електронното управление Божидар Божанов. Министър Божанов разказва за мерките за справяне с дезинформацията, които е предложил от българска страна при тематичните срещи в Брюксел. Той споделя и конкретните си идеи за прилагането на Акта за цифровите услуги и какво може да се изиска от социалните мрежи, за да се ограничат координираните дезинформационни кампании.
Тиранията на идентичността (натискът на всяка цена да определиш принадлежността си) и непознаването на съседите са характерни за балканските народи, смята писателката Капка Касабова. Наскоро книгата ѝ „Към езерото“ беше издадена на италиански. По този повод Джорджа Спадони разговаря с писателката за „неразрушимо полифоничните Балкани“ – за „балканската идентичност“, за предразсъдъците на Запада спрямо Изтока и за ролята на езика и малките разкази в лекуването на травмите и разделенията. Специално за читателите на „Тоест“ разговорът е преведен на български от авторката на интервюто.
Завършваме седмицата с доза „литературна противоотрова“. Изразът е на Стефан Иванов, който в рубриката „На второ четене“ ни връща към книгата „Червена бабичка съм“ на румънския писател Дан Лунгу, издадена на български през 2009 г. „Гръбначният стълб“ на романа е изграден от диалога и разбирането на другия, които не са изкривени от омраза и предразсъдъци. В книгата се разказва историята на възрастната Емилия, която в разговори с близки хора успява да промени интерпретацията за собственото си минало по времето на тоталитаризма, а с това – да преосмисли и бъдещите си решения.
Накрая – малко препоръки от мен.
Започнах този бюлетин с аналогията с 1992 г. В коментар за „Дойче Веле“, озаглавен „Как се прави преврат в България: прилики и разлики между 1992 и днес“, Евгений Дайнов не само прокарва паралели между събитията преди 30 години и днес, а очертава и известни основания за оптимизъм. Според него в България вече има различна протестна култура, медийната среда не е чак толкова подигравателна към Кирил Петков, колкото навремето към Филип Димитров, а и алтернативите на сегашното управление не са излъскани като някогашния имидж на Андрей Луканов.
Едно от малкото положителни измерения на настоящата политическа истерия е, че в нея „София прайд“ остана на заден план, а ежегодните хомофобски кампании, съпровождащи събитието, бяха заглушени от „Македонияаааа“. Прайдът ще се проведе днес, 18 юни. Пространството пред Паметника на съветската армия ще е отворено от 14 ч., музикалната програма ще започне в 16 ч., а самото шествие – в 19 ч. Ако смятате да го посетите, не забравяйте правилата за безопасност. Омразата може да не е толкова видима тази година, но не е изчезнала. А какво ще е бъдещето на прайдовете в България, зависи от изборите, които ще ни се наложи да правим в скоро време.