Това е последният ни брой за тази твърде особена 2020 година. Сигурни сме, че мнозина нямат търпение тя да отмине и да бъде забравена. Въпреки че вероятно е по-добре да я запомним и да направим нужните изводи.

И макар да знаем, че около Коледа и Нова година претенциите към портфейлите ви силно нарастват, ще ни се да припомним, че разчитаме единствено на вашата подкрепа, за да продължаваме да търсим за вас есенцията, смисъла и поуките от случващото се в обществото. През тази трудна за мнозина година загубихме част от дарителите си и напълно разбираме, че нямаше как да е иначе. Но благодарим на всички – и на тези, които се отказаха, и на тези, които продължиха с подкрепата си. Благодарим и на най-новите си дарители, които именно сега са решили, че е важно да подпомогнат усилията ни. Оценяваме го истински!

Нека изпратим годината с обзор на Емилия Милчева на най-важното от вътрешнополитическа гледна точка, с което ще запомним 2020-та. Трите думи на годината според нея са коронавирус, протести и Божков, но около тях има много подтеми, свързани или не, които е добре да останат като едно наум за следващата 2021-ва, през която ни предстои най-малко два пъти да отидем до урните за гласуване.

В началото на октомври писахме за обученията в МВР за „превенция на агресивни прояви в обществото“, които се свеждат до… преброяване на радикализираните роми. Светла Енчева продължава темата с мисловните лупинги в търсенето на радикализация сред ромите, анализирайки изследване и наръчник на агенция „Тренд“, в които прелива от грешки, некоректни подходи и подвеждащи тълкувания.

От този брой започваме съвсем нова рубрика – „Училище на ХХI век“, която е посветена на темата образование и ще бъде съвместно начинание между нас и „Заедно в час“. Водещата на рубриката e Йоанна Елми, а първият ѝ текст се фокусира върху проблемите и решенията при обучението на деца, чийто майчин език не е български. Прочетете повече в „Езикът като дом“.

Архитектурната 2020-та е белязана от скука, 15-минутни градове и новата нормалност, смята арх. Анета Василева. Според нея годината е донесла една голяма пауза, но и отминалите две десетилетия от новия век също не изглеждат заредени с особени амбиции за промени и революции в архитектурата, за разлика от първите 20 години на ХХ век.

Темата за външнополитическото напрежение около взаимоотношенията със Северна Македония продължава да е на дневен ред, но Марин Бодаков предлага да потърсим допирни точки в литературата и поезията. Негов събеседник тази седмица е македонският поет, преводач и критик Владимир Мартиновски. От интервюто ще научите и любопитни неща, например каква е разликата между превод и препев. И колко малко познаваме литературата на съседите си, с които иначе претендираме, че говорим един и същ език.

И най-накрая… последните за тази година препоръки на Марин за хубави книги, излезли наскоро у нас, в авторската му рубрика „По буквите“. Този път това са стихосбирките „Кухата сърцевина на живота“ от проф. Цочо Бояджиев и „Колсхил“ от Фиона Сампсън, както и повестта „Спомени за коне“ от Йордан Радичков. Понеже наближава Коледа, нека припомним, че българските издатели са сред изпитващите най-големи затруднения в настоящата пандемична ситуация, а хубавата книга е чудесен подарък за всеки празник – дори и без повод. Подарявайте повече книги в очакване на една нова, светла и изпълнена с оптимизъм за бъдещето 2021 година!

Пожелаваме ви от сърце уютни празници и да сте здрави!

П.П. Очаквайте първия ни брой през новата година на 9 януари, събота.