В предизборна кампания сме. Ако погледнем принципно на нещата, сякаш такава няма. Политическият дебат е заглушен от тътена на скандалите за корупция и злоупотреби на предишното управление, осветени от служебните министри. Изглежда, че такава ще бъде цялата кампания, с екстремум към края ѝ. Емилия Милчева обръща поглед към ключовата роля на Румен Радев – както в борбата за отвоюване на институциите, така и в търсенето на рационални отговори за бъдещето. Прочетете повече в анализа ѝ „Юмрукът на президента“.

В тазседмичния си коментар Венелина Попова се фокусира върху една тема, която традиционно бива подценявана от политическите партии по време на избори. Колкото и нелогично да изглежда, това е външната политика. Но днешната ситуация на Балканите, в Европа и по света е такава, че политиците дължат много отговори. Прочетете статията, озаглавена „Външната политика на България – на поправителен изпит“.

Преди дни Върховният административен съд се произнесе, че председателят на ВМРО Красимир Каракачанов е насаждал дискриминационно отношение към ромите. Това обезсилва оневиняващите го становища на Софийския административен съд и Комисията за защита от дискриминация. Но Светла Енчева обръща внимание на контекста, че един политик бива признат за виновен едва след като не е на власт. И дали всъщност такова решение не идва в подходящия момент да налее електорална подкрепа преди предстоящите нови избори. Прочетете повече в статията „Красимир Каракачанов в дебрите на дискриминацията“.

С „Германците слагат грип в аспирина“ Йоанна Елми продължава своя разказ за епидемиите в човешката история и съвпаденията в поведението на хората тогава и сега. В началото на ХХ век компанията на Александър Бел рекламира телефонните комуникации в условията на изолация и карантина. Днес това правят Zoom и подобните на тях. И по време на испанския грип, и днес маските са както препоръчителна превенция, така и символ на омраза. А конспиративните теории и абсурдните самолечения удивително много си приличат.

Опазването и рефункционализацията на индустриалното архитектурно наследство – и как това (не) се случва у нас – е темата на новия материал на арх. Анета Василева. Критично важно според нея е първо да образоваме общините и частните инвеститори да преосмислят начините за съхраняване на старите сгради, за да имаме шанс да приложим и у нас добрите примери от Европа и света, като се поучим от грешките на другите. Прочетете повече в „Халета, кланици, хипстъри – или пак за индустриалното наследство“.

И нека завършим с хубава книга, препоръчана ни от Стефан Иванов в рубриката „На второ четене“. Този път това е сборникът с разкази „Баркод“ от унгарската писателка Кристина Тот. „Писането ѝ е много сгъстено – и в него буквално няма нищо излишно“, споделя Стефан, докато се чуди как е възможно такава книга да не е с изчерпан тираж цели 9 години след появата ѝ на български език. Дали защото свободата, дълбочината, честността, назоваването на нещата с техните имена сякаш не са важни и нормални черти за времето, в което пребиваваме?

Приятно четене!