Безспорно ревизираното споразумение за Брекзит е голямата европейска новина от изминалата седмица. Макар и неизвестните пред новото споразумение между ЕС и Великобритания никак да не гарантират, че разводът по взаимно съгласие е сигурен.

Междувременно съставът на бъдещата Еврокомисия на Урсула фон дер Лайен направи фалстарт и поемането на кормилото засега се отлага с поне месец заради отхвърлянето на трима от кандидатите за еврокомисари. Иглика Иванова обобщава ситуацията в анализа си „В „Берлемон“ всичко се обърка“.

И у нас кризите са почти винаги повече от една.

Вeче няколко седмици публичният дебат по темата с предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман не излиза от диапазона на надвикването. Според Анастас Пунев от дискусията напълно отсъстват данните и статистиката. А станалата обичайна схема на обществото да бъде сервиран коктейл от „сензация“ плюс истерия препъва съда да вземе независимо решение. Прочетете анализа му „Наказателната политика: на око… и око за око“.

Другата криза на седмицата формално започна от един футболен мач. Но истината е, че тя винаги е тлеела под повърхността. А нежеланието да бъде отсечена главата на змията, „дорде е мъничка“, ще води и до по-големи проблеми. Зорница Христова се срамува от страха ни. Страх, който наистина може да бъде изключително опасен. Прочетете коментара ѝ „Снегът пак ни изненада: за футболните агитки и шокираната общественост“.

В поредицата интервюта, посветени на 30-годишнината от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България, този път събеседник на Александър Детев е Камен Алипиев – Кедъра. Поредният уволнен емблематичен журналист в България.

Разговорът обаче е далеч от темата за неговото уволнение, която е до болка ясна. Вместо това, оказва се, от аналогиите между проблемите в спорта и проблемите в обществото могат да бъдат направени показателни изводи за последствията. „Склонни сме да прощаваме на „нашите“ и да си мълчим – така разбираме толерантността“, споделя Кедъра в интервю за „Тоест“.

Темата за Прехода продължава и Венелина Попова, която се срещна и разговаря с изследователката Нася Кралевска по повод петото, допълнено издание на книгата ѝ „Без заглавие. Рушители и строители на България“. Смазването на държавността у нас, терорът и саморазправата с опозицията през първите години след 9 септември 1944 г., както и времето след 10 ноември 1989 г., когато се правят първите стъпки за демократизацията на България, са два исторически периода, които заслужават внимателно осмисляне и трезва преценка.

Прочетете интервюто, в което авторката споделя: „Много тъжна беше нашата опозиция преди 30 години.“

Идната седмица по това време ще бъде „ден за размисъл“, колкото и странно да звучи това название. Най-малкото защото всеки ден следва да е такъв, без изключение, в общество с претенции за адекватност на съвремието. Вярваме, че публиката на „Тоест“ отдавна е взела своето решение, но пък детайли от предизборната битка в столицата заслужават отбелязване, доколкото могат да са предвестници на събития в бъдеще.

Какво Емилия Милчева наблюдава в края на предпоследната седмица от кампанията – прочетете в коментара ѝ „Кой ще обере гроздовете на гнева“.

И накрая да отскочим отново извън България. Но този път – до каталунското курортно градче Ситджес, където току-що приключи 52-рият Международен фестивал на фантастичното кино, който се провежда от 1967 г. Оттам се завърна Стефан Русинов, който споделя впечатленията си от фестивала – за артистичните провокации на филмите в програмата, за избора между човечността и чудовищността и за най-страшния ужас в тези филми, който не е свръхестествен, а съвсем реален и човешки.

Приятно четене!