Броят ни този път започна предварително с две интервюта, които публикувахме през делничните дни заради тяхната актуалност и динамиката на политическата криза у нас. И двете заслужават да им отделите нужното време, ако сте ги пропуснали през седмицата. Публикуваме ги в оригинал – на английски език, и в превод на български, за да спомогнем за по-голяма информираност за събитията у нас както тук, така и по света.

Първото интервю е с нидерландката София ин ът Фелд, която оглавява групата за мониторинг на върховенството на закона в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) и е част от „Обнови Европа“ – либералния център в Европейския парламент.

→ София ин ът Фелд: „Не мислете, че ЕС не се интересува от България“

→ Sophia in ‘t Veld: Do not think that the EU doesn’t care about Bulgaria

Второто е с Клеър Дейли от групата на Европейската обединена левица и на северната зелена левица. Тя е сред най-критичните гласове в ЕП и най-активните ирландски евродепутати.

→ Клеър Дейли: „Промяната идва от хората, не от политиците“

→ Clare Daly: Change comes from people, not politicians

Йоанна Елми разговаря и с двете евродепутатки, които реагираха критично на пасивното поведение на Европейската комисия спрямо България по отношение на свободата на медиите у нас, безконтролния главен прокурор и продължаващите повече от два месеца протести на българските граждани.

Потърсихме за интервю и зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова, но тя отклони поканата за разговор с обяснението, че вече е казала каквото е имала да каже, на изслушването в рамките на LIBE на 10 септември т.г.

С тазседмичния си анализ Емилия Милчева обръща внимание, че вторачването в оставката на днешната власт не бива да оставя на заден план важните въпроси към идните управляващи. Особено когато отговорите на тези въпроси трябва да са пределно ясни преди деня на следващите избори, когато и да бъдат те. Нейният текст е викторина от три въпроса за кандидат-управляващи.

Според Венелина Попова дебатът за машинното гласуване и промените в изборното законодателство са поредна серия от лош политически театър. В който зад действията на актьорите прозират вторични цели – невинаги напълно очевидни, но със сигурност излъчващи нечистоплътност.

„Какво да помниш по-напред?“ е заглавието на интервюто на Марин Бодаков с Палми Ранчев – поет, писател, боксьор и национален треньор по бокс. Един забележителен разговор за наследството на 80-те и българския Преход, за произхода на настоящия политически елит. И за очевидното решение за бъдещето, единственото – новата генерация граждани.

Продължаваме съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти „Хроники на инфодемията“ – този път с поглед към далечна Нова Зеландия и с питане защо там сякаш много по-различно се отнасят към пандемията от COVID-19 и намират работещи решения. Константина Василева разказва за всичко това в своята статия „Пандемия по новозеландски“.

И нека завършим с препоръката на Стефан Иванов за хубава и важна, но позабравена книга. В рубриката ни „На второ четене“ той ни припомня за сборника разкази „Непривична земя“ на Джумпа Лахири. Книга, посветена на познанието „как се пресажда човек в почвата на чужда страна – хваща ли, изсъхва ли, цъфти ли, връзва ли, дава ли плод“.

Приятно четене!