Изминаха седем години от онзи 14 юни 2013 г., когато за последен път в най-новата ни демократична история гражданското общество у нас реагира на безсрамието на властта с наистина масови и продължителни протести. Ако тогава се бе родило дете, за седем години то щеше да има изградени базови навици, които са му нужни, за да бъде част от обществото. Базовите граждански рефлекси днес обаче сякаш са в по-голям дефицит и от тогава, а безсрамието на властта е удавило всичко.

Междувременно журналистът и съосновател на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ Николай Стайков, автор на редица разследвания, в т.ч. свързани с КТБ и „Апартаментгейт“, е получил десетки обаждания с въпроса „Погребална агенция Стайкови ли е?“. В четвъртък срещу петък прозорците на къщата му са били замервани с яйца. Пред „Свободна Европа“ Стайков коментирал, че тормозът е започнал, след като е потърсил „конкретни лица“ по разследване, върху което работи.


„Скандалите, свързани с публични лица от най-високите нива на властта у нас, се застъпват – преди един да е отшумял, идва друг. Ориентирането в тях е трудно, особено за публиката, която не търси анализ на фактите и обстоятелствата, а само се забавлява с комикси, аудиозаписи и снимки, в които основен персонаж е премиерът на републиката и все още любимец на една част от народонаселението.“ Така започва вътрешнополитическия си коментар тази седмица Венелина Попова, посветен на геополитическия контекст на българските скандали във властта.


Безспорно скандалът, започнал с аудиозаписи и продължил със снимки от премиерската спалня, раздруса сериозно управлението на държавата на най-високо ниво. Някой каза: „Борисов е гол“ – само че ние отдавна го знаем, коментира Емилия Милчева. Контекстът и моментът, разбира се, са по-важната тема за размисъл.


Не пропускайте и новия коментар на Емилия в редовната ни рубрика „Вместо новини“. Тази седмица заглавието е недвусмислено – „Идва нова кафява вълна“, а текстът е изпъстрен с поуки. Любимата ни е: „Българската политика винаги е била непресторена в своята голота – разбираме го, когато платим за пийпшоуто.“


Тази седмица продължаваме и с нов текст в съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти „Хроники на инфодемията“. Този път той е на нашата авторка Йоанна Елми и е посветен на дезинформационните похвати, които се прилагат, за да се внуши, че ЕС и Европа се провалят в борбата с COVID-19. В България се действа със същите схеми и методи. Прочетете анализа на Йоанна, озаглавен „В разгара на инфодемията: Русия и Китай като новите спасители.


През последните седмици в Германия се възобнови дебатът за премахването на думата раса от Конституцията. Според Светла Енчева у нас тази дискусия изглежда екзотично и се вписва в наративи като цензурират „Пипи Дългото чорапче“ и забраняват „Отнесени от вихъра“. За да разберем смисъла на немската дискусия за расите, трябва да я огледаме от различни страни. Точно това прави Светла в своя текст.


С настъпването на лятото се предполага, че ще имаме малко повече време за четене и книги. В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер избра да ни припомни едно заглавие, издадено у нас преди около две години и написано от шотландската писателка Али Смит в месеците, последвали вота за Брекзит. Това, разбира се, задава определен фон на романа „Есен“, но всъщност книгата е за разговорите помежду ни. Или за проекциите на отсъствията им.


„Щрих и Стих“ е колекция от 12 филма с анимирана поезия, създадени от различни автори през последните пет години. Марин Бодаков се чувства твърде ангажиран с темата, за да му позволим да я подмине с мълчание. Нека завършим броя ни тази седмица със съпреживяването на някои от заглавията в колекцията от част от виновниците за нея. Нашето заглавие е „Стих от Щрих“.

Приятно четене и гледане!