През седмицата ни напусна Христо Буцев. Преводач, журналист, ерудит… и мечтател. От малцината, чието влияние подхранва стремежа ни да търсим смисъла отвъд очевидността и рамката на текущото време. От онези, които вярваха, че културата е инструмент на същинската промяна. В памет на Христо Буцев даваме думата на няколко души, които са работили с него и са го познавали отблизо – Анюта Качева, Марин Бодаков, Силвия Чолева, Нева Мичева, Стефан Русинов, Анета Василева. И припомняме две от емблематичните му статии във в. „Култура“.

Намираме се точно в средата на предизборната кампания. Затова няма как вниманието ни да не е насочено към програмите на политическите партии и коалиции, които претендират за управлението на държавата след 4 април. Светла Енчева продължава с дисекцията на партийните програми, търсейки как те се отнасят към онези групи от обществото, които имат нужда от по-специално внимание и грижа. Този път това са пенсионерите и хората с увреждания.

Емилия Милчева е на същата вълна. Но нейният прочит засяга ключовите теми, които предизборните програми разглеждат, а именно – правосъдието, външната политика и енергетиката.

Очаквайте в следващия брой анализи и по темите за икономиката, финансите, здравеопазването и образованието.

Венелина Попова обръща внимание на три важни въпроса, които българското представителство на екологичната мрежа „Грийнпийс“ зададе на партиите в навечерието на изборите. Въпросите са свързани с недостига и опазването на водните ресурси у нас. Венелина се опитва да намери част от отговорите в предизборните платформи на някои от претендентите за бъдещия парламент.

Нека завършим с препоръката на Стефан Иванов за хубава книга, която може би сме пропуснали да забележим преди. Този път в рубриката ни „На второ четене“ той избра да ни представи „Особнякът“ от Юсуф Атълган – един от големите романисти на турската литература. Пожелаваме ви приятно четене с цитат от Стефан, написан за литературния герой на книгата, но всъщност… дали?

… трудно е да погледнеш разказа на живота си и да го редактираш, за да тръгне в друга посока. Наистина е подвиг да отвориш друг път пред себе си и да имаш перспектива за нещо различно от досегашното. Перспектива буквално означава да виждаш през нещо, да проникваш навътре и отвъд. Понякога успешният опит за нова перспектива и нов хоризонт се оказва невъзможен. И Дж. остава сам и убеден, че няма човек на света, който да го разбере или пощади. Промяната за него се оказва невъзможна.

За съжаление, все още има както много хора в тази ситуация, така и много държави.

Приятно четене!