С настъпването на есента темата COVID-19 трайно се установи в центъра на ежедневието на всички ни. Позитивните новини за резултатите от изпитанията на новите ваксини се конкурират с тревогата от развитието на ситуацията у нас. „Шокът в здравната система“ е заглавието на тазседмичния коментар на Венелина Попова. Според нея последствията от неспособността на властта да управлява коронакризата разкриват и деморализацията в българското здравеопазване.

„Три грешки на управляващите, които донесоха смърт“ – коментар от Емилия Милчева за бездействието и безотговорността на властта, довели до настоящата ни ситуация, при която имаме на денонощие средно над 3300 потвърдени случая на COVID-19 и близо 100 починали от болестта (данни за последните седем дни). Бездействие и безотговорност, които няма как да бъдат простени.

„Локдаун за Борисов“ пък е озаглавен емоционалният коментар на Емилия по отношение на главния виновник за звучния провал на управлението на коронакризата у нас, когото действителността разжалва от генерал до тилов плъх, въпреки пропагандата на армията от прислужващи му медии и личните му способности да се саморекламира. Премиерът Борисов, когото е крайно време да натирим, където му е мястото.

През седмицата правителството на България сложи прът в колелата на Северна Македония по пътя ѝ към членство в Европейския съюз. Ползите от това за страната ни са спорни, щетите сякаш са далеч по-ясни.

Според Веселин Стойнев резултатът от развитието на събитията от българска гледна точка може би ще бъде окончателната ни раздяла с македонската мечта. Отрезвяване, за което е крайно време. И след което „политическите и икономическите връзки току-виж се развили повече, оставени да бъдат доминирани от взаимна изгода, а не от любов и изневяра“.

Преди малко повече от седмица професорът от УНСС Михаил Мирчев, който преподава социология и в СУ, предизвика обществен скандал заради расистки и ксенофобски квалификации в своите лекции. Светла Енчева изважда конкретния казус от мимолетността на текущия момент и го разглежда в контекста на по-широк диапазон от време и обстоятелства, които го правят възможен днес.

И нека, както вече е обичайно, да завършим седмицата с няколко хубави книги.

Време е за новите, препоръчани от Марин Бодаков заглавия в рубриката „По буквите“. Този път това са юбилейният сборник с избрани стихове на Георги Борисов „Излизане от съня“ под редакцията на Борис Христов, приказката „Коледа в Булербюн“ от Астрид Линдгрен и новото издание на „Бяла приказка“ от Валери Петров, илюстрирано от художника Кирил Златков.

Една важна и доста различна книга излезе наскоро у нас. Неин автор е българският писател Златко Енев, когото обикновено свързваме и с огромния му труд за сайта „Либерален преглед“. В тази книга обаче той е не просто писател, а баща на дете с тежък аутизъм. Разказвайки своята лична история, авторът заговори по една от темите, по които у нас твърде оглушително се мълчи. Марин Бодаков разговаря със Златко Енев, търсейки отговори, сред които ярко се откроява най-важният сякаш за всички ни: „Просто да бъдем заедно, без непременно да чувстваме бодлите си през цялото време.“

Приятно четене!