Войната продължава. Героичната съпротива на Украйна срещу руската агресия е доста резултатна досега. Но развръзка още не се очертава. Британското разузнаване коментира, че се очаква няколкомесечна фаза на война на изтощение.
В „Тоест“ наричаме Русия агресор и конфликта война от самото начало. Защото други оценки не са възможни. Украйна се защитава в съответствие с международното право, а руската инвазия „грубо погазва установените в международните отношения и право норми за легитимност и легалност – от проблема със справедливостта на каузата и пропорционалността на мащабите на инвазията спрямо предвоенната ситуация, през размера и характера на унищоженията по време на военните действия, до тоталната липса на международна подкрепа“. Това пише Александър Нуцов в много полезния си материал, озаглавен „(Не)моралните аспекти на войната“, който публикувахме през седмицата. Статията би била от помощ за хора без практически и академичен опит да се ориентират в някои понятия и критерии, за да могат да си изградят по-задълбочена представа за даден конфликт.
Историческият момент и контекстът на близката до нас война са важни за преоценка и осмисляне на отношението на българското общество към Русия. В България по целесъобразност блюдолизците на тоталитарния режим наложиха лъжата за двойното ни „освобождение“. По инерция някои повтарят това и до днес. Затова е много важно, че точно сега се появява документалният филм на Евелина Келбечева и Светослав Овчаров „Второто освобождение“, който вече е достъпен за напълно свободно гледане в YouTube в официалния акаунт на Държавна агенция „Архиви“.
Филмът разказва чрез архивни документи, повечето от които показвани за първи път, за съветската окупация на България от есента на 1944 г. до зимата на 1947 г. И е задължителен за всички, но особено за онези, които продължават да се поддават на заблудата за двукратното „освобождаване“ на България от Русия/СССР.
Образованието има ключова роля за развиването на критично мислене, което е спасителният пояс за съвременния човек във времена на много истини. Същевременно е жизненоважно да правим разлика между цензура и ограничаване на дезинформацията и заблудите. Проф. Яна Хашъмова от Охайския университет забелязва в последните години упорита и твърда държавна намеса в образователните процеси както в някои американски щати, така и в Русия. От цензуриране или дори пренаписване на историята до забрани за преподаване или обсъждане на теми като сексуална ориентация и джендър идентичност – налаганите политики на двете държави имат притеснителни сходства. Прочетете повече в статията ѝ „Цензура, пропаганда и образование. Тенденциите в Русия и САЩ“.
Правителството е подложено на всевъзможен натиск от всички страни, включително отвътре. И предвид крехката конструкция, върху която се крепи, не е изненада, че се огъва. Но пък огъването засега го спасява от срутване и му печели време. Което може да се окаже критично важно за геополитическата посока на България в бъдеще. Лошото е, че цената на това е залитане към популизъм, в опити „да се харесаме на всички“, а в действителност обявените от правителството мерки против бурята от кризи носят повече изгода на едрия бизнес и по-заможните хора. Нищо че самите мерки са оцветени като социални. Прочетете повече в анализа „Промяна, ама за бизнеса“ на Емилия Милчева, според която на тезгяха на правителството вече няма нито леви цели, нито десни инструменти. Публикувахме нейния материал в четвъртък.
И докато в редакцията се забавлявахме с очакваните обвинения към Емилия в социализъм (само защото е цитирала Бърни Сандърс), дойде време за поредното чудесно интервю на Слава Савова с представители на организации, ангажирани с опазването на следвоенното архитектурно наследство на Германия. Този път неин събеседник е Оливер Елзер, куратор в Немския архитектурен музей във Франкфурт и един от основателите на платформата #SOSBrutalism. А заглавието на интервюто е взето от негова реплика в разговора – „Архитектурата не е въпрос на ляво или дясно“.
Както обещахме миналата седмица, в рубриката „На второ четене“ Стефан Иванов този път споделя размислите си за книгата на норвежкия писател Даг Сулста „Т. Сингер“. „Романът е сериозно изследване на трудността да се впишеш в собствения си живот. За това как катастрофално намаляват възможностите и желанието за непосредственост, спонтанност и свързаност между хората. Как да си себе си може да се окаже непосилна задача“, пише Стефан. А ако сте пропуснали, миналата седмица публикувахме post mortem интервю на Марин Бодаков с Даг Сулста, което ни застигна чак сега.
Приятно четене!