Доналд Тръмп е история. Щетите остават. Макар и първите действия на президента Байдън да отмениха някои от най-абсурдните политики на предшественика му. Вълшебно завръщане към нормалността не е възможно. И вероятно е нездравословно, защото важни са поуките. От действията и бездействията. И в САЩ, и по света. „Изживяваме бурната история на страна, която не е сломена, а просто недовършена“ е стих, който може да се каже навсякъде, за всички ни. Но е на чернокожата млада поетеса Аманда Гордън, която бе част от церемонията по встъпване в длъжност на новия президент. „Хълмът, който изкачваме“ е заглавието на нейното стихотворение. Или на нашия живот?


Сякаш Далечния запад познаваме по-добре от Близкия изток. И не без основания, доколкото сътресенията там оказват влияние върху целия свят. Но въпреки това пренебрегването на проблемите и непознаването на важни събития и детайли от много близки до нас страни може да ни струва скъпо. Особено когато пренебрежението е държавна политика. Предупреждението е на Мария Петкова, журналистка с фокус върху Близкия изток, която за първи път публикуваме в „Тоест“. Прочетете анализа ѝ „Арабската пролет: 10 години по-късно“.


У нас сякаш е твърде тихо, въпреки че наближават избори. Някои играчи дори отсъстват от политическата сцена, докато очакванията на социолозите за бъдещата им роля набъбват. Странно, но не и необяснимо. Поне според Емилия Милчева, която разглежда хипотетичните варианти за съставяне на следващия кабинет в тазседмичния си политически коментар „Има такова правителство“.


Съпредседателят на „Демократична България“ и лидер на „Да, България!“ Христо Иванов следва напълно различна стратегия на активност, продължавайки да държи жива темата с беззаконията на „Росенец“ и морския сарай на Доган като символ на превзетите институции и държавност у нас. Венелина Попова разговаря с него през седмицата.


Като своеобразно продължение на материала си за класациите на световните учени Светла Енчева разговаря със социоложката Марина Лякова, доктор на науките с над 20-годишен професионален опит в германски научни институти и университети, за немския подход към висшето образование. И доколко аналогичните класации в немскоезичните страни имат тежестта да се приемат като критерии за измеримост. „Университетът трябва да остане приобщаващо място за знание и дебати“, категорична е д-р Лякова.


В редовната ни рубрика „На второ четене“ тази седмица Стефан Иванов обръща вниманието ни към последната книга на Сам Шепърд „Онзи в мен“, излязла само няколко месеца преди неговата смърт. Не е известно доколко това е автобиографична книга и доколко художествена проза, но според Стефан тя е майсторски честна. „Във време на паника, поляризация и страх този малък сюрреалистичен паметник на стоицизма и самотата може да заглади прекалено острите ръбове на усещането, че нищо не е наред“, добавя той.


„Професия диригент“ е заглавието на най-новия видеоматериал на нашия екип. Автори на филма са Лина Кривошиева и Александра Димитрова, а негови герои са Златина Делирадева и дъщеря ѝ Яна Делирадева – и двете свързани както професионално, така и емоционално с пловдивския хор „Детска китка“. Историята на хора започва още през далечната 1947 година и до ден днешен е един от най-известните и обичаните в страната. Очаквайте този понеделник, 25 януари, късометражния филм за диригента като човек, който „направлява, а не управлява“, и за младежкия хор като школа по толерантност и дисциплина.

Приятно четене (и гледане)! И не забравяйте хълма, който изкачваме… Заедно.