Измина още една седмица на политическа несигурност – и в международен, и във вътрешен план. Италианското правителство окончателно се разпадна по „примера“ на българското – заради непредвидими коалиционни партньори, а Европейският съюз прави планове за ограничаване на потреблението на газ. За Украйна най-сетне има и добри новини – с получените западни оръжия украинската армия постепенно започва да обезсилва руските окупатори.

Междувременно у нас статуквото направи някои успешни опити да си отвоюва обратно загубени позиции. Шансовете за правителство с мандата на БСП рязко намаляха. Но пък е трудно да се каже кое е по-малкото зло – привидно закърпване на нестабилното мнозинство и смекчаване на твърдата позиция към Русия, поне на декларативно ниво, или проруско служебно правителство и нови избори, резултатите от които едва ли ще гарантират стабилност.


На шансовете за ново правителство с мандата на БСП е посветен и не особено оптимистичният анализ на Емилия Милчева „Валс с мандата. (Не)поправимата коалиция“. „Счупеното носи щастие“ е фраза за лексикон и кръчма, но не върви за провалена коалиция, в която всички се наричаха всякак, гледаха в различни посоки, а лидерите им нито един път не се появиха заедно за тези 7 месеца“, смята Емилия. Дори да се загърбят ударите под кръста и да се преглътнат обидите, не може да се игнорира проруският уклон на БСП. Ако Корнелия Нинова успее да сглоби правителство, ще се окичи с лаври, но конструкцията няма как да е трайна.


Докато Столичната община въведе нови видове билети за градския транспорт, от началото на юни в Германия масово се пътува за 9 евро на месец. В статията си по темата се опитвам да обобщя основните предимства и недостатъци на експерименталната система близо два месеца след въвеждането ѝ, както и идеите за устойчивото ѝ продължаване. И разказвам за провокативни пънкари на луксозен остров, кондуктори, които не знаят какво да правят, експреси в цветовете на дъгата, висящи трамваи, Пина Бауш и Вим Вендерс.


Публичният транспорт е – поне на теория – общо благо. Както и обществените бани. На тях е посветена статията на Слава Савова „Наследството на минералните бани – общо благо, но не съвсем“. Управлението на минералните води и свързаната с тях инфраструктура следва да е приоритетно за държавните и местните политики. В България обаче това богатство става все по-малко достъпно, а управлението му – без гражданско участие. В Румъния ситуацията е аналогична. Слава ни разказва за гражданска инициатива в северната ни съседка, която се опитва да промени това, и дава няколко добри примера от Европа, които бихме могли да следваме.


Тази седмица Зорница Христова си позволява „предваканционна волност“ с рубриката „По буквите“ – препоръчва ни пет чуждоезични детски книги, които (все още) нямат български издания. Вдъхновена е от приятелка, която е създателка на американската организация A Book a Day – всяко лято тя носи в България редки и ценни книги и ги раздава на хора, занимаващи се с детска книжнина у нас.

В знак на благодарност Зорница разказва за няколко от скорошните ѝ находки. Това са Book of Questions на Пабло Неруда, ново двуезично издание на испански и английски, още три издания, преведени на английски: датското Coffee, Rabbit, Snowdrop, Lost на Бетина Биркиер, френското Crocodile Tears на Андре Франсоа и латвийското The Kiosk на Анете Мелеке, а накрая – оригиналното френско издание Comment traîner ses parents au musée, или „Как да мъкнем родителите си по музеи“, на издателство Minus Éditions.


В заключение се очаква да препоръчам нещо умно и съдържателно, но и аз като Зорница съм изпаднала в предваканционна, само че не толкова интелектуална волност. Затова имам само две кратки препоръки: таратор и диня.