Науката е слънце, което във душите грей!

Дали науката наистина огрява душите на съвременниците ни, е важен въпрос, за който не е нужно да чакаме утрешния празник, за да си го зададем. Следейки новините и темите от седмицата, ни хрумват доста разнопосочни отговори. В опит да събере най-важното в редовния си седмичен коментар „Вместо новините“, Емилия Милчева стигна до заглавието „Държавният бензин – като нафтата на БДЖ. И паднали ангели“.

В завръщането на експертността се съмнява и нашият нов автор Станислав Додов в своя анализ, озаглавен „На Източния фронт нищо ново“. И съмненията му далеч не се изчерпват с това. Проява на солидарност ли е отношението към ресторантьорите и медиците, или сме равнодушни към всички? Можем ли да вярваме в рационалността, без да имаме доверие в държавата? На тези и на много други важни въпроси търси отговор в текста си Станислав.

И като сме отворили дума за солидарността… Може ли една социална услуга да се помещава в жилищен имот? Необходимо ли е съгласието на съседите, за да се осъществява тя? Възможна ли е интеграцията на едно малцинство, ако то не съжителства с мнозинството? Тези въпроси си задава Светла Енчева, докато разследва казус с Центъра за обществена подкрепа на Сдружение „Милосърдие за теб“ във варненския квартал „Владислав Варненчик“.

Неразгърнатият потенциал на ромските общности и един архитектурен проект за „Столипиново“ е тема на интервюто на Венелина Попова с младия Давид Николов, завършващ архитектура в Глазгоу. Роден в Пловдив, той търси решения на проблемите на квартал „Столипиново“ с нагласата, че културните различия на една малцинствена група могат да бъдат използвани като инструменти за изграждане на адекватна стратегия за интеграция, вместо да се разглеждат като отрицателни качества.

Темата на новия материал на Георги Велев е „Градовете след пандемията“. Ще отмине ли времето на личните автомобили, превзели всяко свободно място в градовете ни? Има ли шанс за велосипедите и пешеходците да отвоюват пространство за себе си? Наред с примери от други градове Георги споделя и личния си поглед върху родния Пловдив.

Формалният повод за разговора с Георги Господинов „малко преди шест вечерта“ е, разбира се, появата на неговия нов роман „Времеубежище“. Но всъщност интервюто на Надежда Радулова с писателя трудно се побира в рамките на този публицистичен жанр – много различно от всичко друго, което може би сте чели за новата книга и далеч не само за нея.

В навечерието на 24 май Марин Бодаков анкетира трима души, чиито имена и биографии са неотменимо обвързани с българското шрифтово изкуство. Техният труд и будителство са причина за използването на все повече български начертания на кирилицата – в книгоиздаването у нас, а също и в интернет. „Тоест“ също използва такива шрифтове за сайта си. Прочетете блицинтервютата с Борил Караиванов, Кирил Златков и Стефан Пеев.

И нека завършим с една книга, в която има твърде малко думи. За рубриката „На второ четене“ Севда Семер избра да ни припомни „Балконът“ – рисувана книга без думи от младата художничка Калина Мухова. Вдъхновена е от стихотворение на Атанас Далчев, на което единствено е позволено да наруши тишината на книгата. Тишина, която провокира въображението.

Приятно четене! И честит празник на грамотността!