Проблемът с изборите, които не променят нищо, е, че всичко продължава постарому. Дежавю. С някои рискове… например стабилността да започне да изглежда като застой. Или нещо по-зле – на град като Перник изведнъж да му свърши водата. Докъм април. Но пък какво друго да провокира един изявен скептик по отношение на климатичните промени като министър Нено Димов да повярва в глобалното затопляне.
За този и други парадокси от отминаващата седмица четете в саркастичната ни коментарна рубрика „Вместо новини“. Текстът на Емилия Милчева е озаглавен „Панта рей: (Г)робокопи, ГРУ и някои належащи нужди“.
Според Емилия основна тема на посещението на премиера Борисов в САЩ ще бъде енергетиката и обвързаната с нея геополитика. На това е посветен и нейният анализ тази седмица „Американски пай за Борисов“.
Коледният дух вече наднича иззад рекламите и витрините на търговците, но не е успял да зарази Венелина Попова, която покрай новината за коледните добавки за пенсионерите повдига темата за бедността и обществената солидарност с най-възрастните хора. И не само с тях. За липсата на солидарност помежду ни четете в текста ѝ „Подаръци ще има за всички от сърце…“.
След повторния избор на единствения кандидат за главен прокурор, през седмицата стана известно, че сегашният се готви да оглави Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Според Иван Брегов това само на пръв прочит е необичайно, защото всъщност е повече от логична следваща стъпка в биографията на Сотир Цацаров. Прочетете повече в неговия текст „Нещо необикновено в правосъдните покои“.
Европейската народна партия (ЕНП) си има нов лидер. На своя годишен конгрес, проведен през седмицата в Загреб, начело на европейските дясноцентристи застана досегашният председател на Европейския съвет Доналд Туск – убеден проевропеец и либерал. Какво означава това за ЕНП и Европейския съюз, прочетете в анализа на Иглика Иванова „Доналд Туск и троянският кон в крепостта на популизма“.
В миналия ни брой Десислава Микова разказа за бежанците, попаднали в бюрократичния капан на границата на Беларус и Полша. Тази седмица тя продължава темата с разказ за една вдъхновяваща жена, която прави Демократично училище за децата на бежанците на самата гара в Брест. После – и за майките на децата. А заедно с тези хора – и още други инициативи… Прочетете в новия репортаж на Деси за „Марина, която поправя света“.
И нека завършим с един нов текст на Нева Мичева. Този път в рубриката си за читателски писма „Говори с Нева“ тя предлага рецепти за справяне в онези моменти, когато нещата загубят своя смисъл. Според нея „тъгата е вид умора; разочарованието, пренасищането с безсмислие, безсилието пред непрогледното бъдеще – също… Но кошмарите свършват с утрото.“
Добро утро и приятно четене!