Макар до финала на предизборната кампания да остана само седмица, ако не прекарвате повечко време във Facebook, може съвсем успешно и да я пропуснете. Стойностен политически дебат между опоненти на практика няма. Партийните дейци говорят основно пред своя си електорат. И сякаш всички се държат като заек на магистрала, заслепен от светлините на прииждащите автомобили. Иначе, като споменаваме Facebook, струва си да обърнете внимание на поредицата статии на Йоан Запрянов в „Капитал“, които разследват как ГЕРБ и „Възраждане“ се възползват от социалната мрежа за влияние върху гласоподавателите. В този контекст прави впечатление подходът на „Продължаваме промяната“ с кратките им видеопослания по наболели теми.

Във връзка именно с партиите и използването на дигиталните канали за комуникация по време на предизборната кампания е интервюто на Лора Филева от „Дневник“ с Горан Георгиев, експерт в програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията. Сред тревожните изводи от последните анализи на ЦИД е, че от осемте партии, за които се прогнозира, че ще влязат в следващия парламент, „Възраждане“ има категорично доминантно присъствие в социалните мрежи – 61% от близо 7 млн. интеракции през последните 12 месеца. Както и че в България има активни агенти на влияние, финансирани от Кремъл, които през последните десет години правят каквото си искат без никаква реакция от държавата.

В този ред на мисли е интересно какво се случва около БСП, от която отново се очаква да бъде евентуална патерица в управлението. Кампания след кампания около Столетницата не само не се ражда нищо ново, но неоплевените бурени на „автентично лявата“ задушават цялото лявоцентристко политическо пространство. Според Емилия Милчева „Позитано“ 20 е толкова далеч от корените и проблемите на електората си, че опортюнизмът е единствената идеология, която ръководството на партията е в състояние да припознае и прегърне. Прочетете коментара ѝ, озаглавен „Лозето на социалистите не ще Станишев, а мотика“.

В Близкия изток никога не е спокойно. През седмицата протестите в Иран се ожесточиха до преки стълкновения със силите на реда. Многохилядните демонстрации започнаха на 16 септември, след като 22-годишната кюрдистанка Махса Амини, задържана от полицията за неправилно носене на хиджаб, почина в ареста. Има десетки загинали, но хората продължават повече от седмица да са по улиците в защита на базовите си права. Особено смели са иранските жени, които протестират срещу религиозните догми, захвърляйки хиджабите си и режейки косите си. Властите в Иран спряха достъпа до интернет в опит да заглушат социалните мрежи, в които протестиращите организират съпротивата си.

Влиянието на Иран в региона е значително и няма как да не присъства и в разговора, посветен на Ирак, между нашия близкоизточен анализатор Мирослав Зафиров и д-р Инна Рудолф, която е старши научен сътрудник в Международния център за изследване на радикализацията (ICSR) и дългогодишен наблюдател на проблемите в Ирак. Да прочетете на български такова експертно интервю е изключително рядка възможност у нас, затова не пропускайте този материал.

Иначе, разбира се, че международната тема номер едно е войната в Украйна.

Това, което е станало в Изюм, не е никаква „втора Буча“. Това е втори сталинизъм или второ Гестапо. Само на тези места са извършвани изтезанията, приложени към украинските цивилни в Изюм в наши дни.

Така започва статията „Сталин и изтезанията. Как Изюм върна историята 70 години назад“ на Татяна Ваксберг, която разказва за мъченията, извършвани от руснаците в окупираните от тях територии от Украйна. Не пропускайте и другата статия на Ваксберг в „Свободна Европа“ – във връзка с обявената от Кремъл „частична“ мобилизация.

На този фон от събития и новини е напълно нормално да имаме потребност от учебник по човещина. Такъв според Стефан Иванов може да бъде романът „Живи“ от китайския писател Ю Хуа, преведен на български от Стефан Русинов. „Отдавна не бях чел такава съвременна проза. Едновременно сурова и брутална, но пропита със съчувствие, красота и любов. И пронизана от изкупление“, пише Стефан Иванов в новата си препоръка от рубриката ни „ На второ четене“, която рецензия сама по себе си е много емоционална, по човешки топла и много докосваща.

Наскоро приключи юбилейното издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ и Зорница Христова ни предлага кратък обзор на посетените от нея пиеси в рамките на фестивала. Кукленият театър може да използва каквито си иска изразни средства, да се играе в зала или на улицата, с „петрушки“, марионетки, предмети от ежедневието, сенки и дори… без кукли. И в този смисъл е едно от изкуствата с най-висок потенциал да изненадва ума, смята Зорница.

Накрая някак не ми се иска да пропуснете един филм, който – да, разбира се, че е обвързан с предизборната кампания на „Продължаваме промяната“, но всъщност общественият интерес към този скандал би следвало да е с размери далеч извън рамките на която и да е кампания. Затова е задължително да го гледате, независимо на коя политическа партия симпатизирате.

Приятно четене и гледане!