Мисля, значи съм.
Рене Декарт
И този брой започнахме с няколко материала извън обичайния ни съботен ритъм. В сряда събрахме в триминутно видео най-важното за изборите за Европейския парламент и за трите ключови органа на Европейския съюз. Ако сте го пропуснали – ето го отново:
Вчера бе 24 май, празникът на българската просвета и култура. Ден, който според мнозина трябва да стане национален празник на България. И кога, ако не на този ден, да обърнем внимание на книжовния ни език, на влиянията върху него, на неглижирането му в общественото говорене и на посредствената езикова култура на носителите му, които сме самите ние, българите. За всичко това прочетете в разговора на Люба Гъркова с проф. д-р Елка Мирчева от Секцията за история на българския език в ИБЕ при БАН. Интервюто публикувахме вчера по повод празника.
През седмицата 525 души, сред които писатели, преводачи, журналисти, преподаватели и множество други граждани се обърнаха към българите с Отворено писмо за 24 май, съдържащо призив да съхраним демократичните принципи и либералните ценности на Европейския съюз, гласувайки в утрешните избори. Историята на това писмо, разказана от първо лице от Емилия Славова, публикувахме също вчера като вдъхновение за силата на обикновените хора, застанали заедно зад една идея.
Предизборната кампания за новия Европейски парламент приключи вчера. У нас тя рядко излизаше от ежедневните местни теми. Нито електоратът очакваше друго, нито политиците му го предложиха. Премиерът лично се втурна да прекосява страната надлъж и шир, а Емилия Милчева анализира явлението в своята статия „Инспектор Борисов по хълмовете на времето“.
На кампанията и усещанията след нея е посветен и материалът на Венелина Попова. Защо българите гледат на Евросъюза като на своеобразен политически борд, който чрез външни механизми да озаптява мафията ни, четете в тазседмичния ѝ политически коментар.
Един от най-важните резултати от изборите в 28-те държави членки е каква ще е промяната в подкрепата за крайнодесните и националпопулистки партии. Отговора на този въпрос ще научим съвсем скоро. А ние публикуваме обширния аналитичен материал на Йоанна Елми „Възходът на европейското крайнодясно – заплаха или шанс за промяна?“.
Една от темите за бъдещето на Европейския съюз е овладяването на климатичната криза. Заедно с още 300 организации от цяла Европа екологичното сдружение „За Земята“ бе част от кампания за мотивиране на европейците да гласуват. Йоанна разговаря с четирима представители на инициативата – Данита Заричинова, Регина Колева, Петко Ковачев и Тодор Тодоров.
Време е и за третата (и последна) част от лекцията на експерта по право на ЕС доц. д-р Христо Христев, изнесена в Университета на Лотарингия, която публикуваме в адаптиран превод на български език. Озаглавена е „Европа утре?“ и описва задължителните елементи на интеграцията между страните членки, които трябва да бъдат съхранени и доразвити и без които Съюзът не би могъл да съществува ефективно.
Десислава Микова ни изпраща третия си репортаж от гръцкия остров Лесбос. Този път тя ни разказва за доброволците, които се опитват да облекчат живота на бежанците на острова. „Не мога да променя света, мога да направя само малкото, което е по силите ми“, споделя 66-годишната холандска доброволка Тжарда. Прочетете вдъхновяващата история за европейците, които протягат ръка към бежанците.
През лятото ще бъде сниман нов български филм, наречен „Петя на моята Петя“. Той проследява съдбата на поетесата Петя Дубарова през погледа на едно съвременно момиче, нейна съименничка. Марин Бодаков разговаря със сценаристките Нели Димитрова и Валентина Ангелова, както и с режисьора Александър Косев за подробности около филма. Прочетете интервюто „Да не искаме младите да бъдат като нас“.
Нека завършим с рубриката ни „Говори с Нева“ и нейния нов отговор на читателско писмо. „В уютна ситуация е лесно да се вземат решения от името на хора, чиито страдания не сме способни дори да си представим. И е забавно през 2019-та да се шегуваме с феминистките например, нищо че ако не си бяха залагали главите през последния век, нямаше да ни е до шеги. И е възможно сега, когато само рядко и заобиколно ме унижават заради моята принадлежност към определени малцинства (източноевропейка, разведена, физически нееднаква с „нормалния“ модел), дори аз понякога да възприемам „политическата коректност“ като синоним на лицемерие вместо като нещото, което е: инструмент за опазване на по-слабия…“
Приятно четене!
И не забравяйте, че днес е Ден за размисъл. Мислете! И гласувайте утре, за да сте!