Актуалното плашило напоследък, което всички очакват да изскочи иззад ъгъла, ако не се е настанило вече в хладилниците, фризерите и мазетата на народонаселението, е инфлацията. Факт е, че някои стоки поскъпват, цените на електроенергията винаги са чувствителна тема, а идва и зима. Но всъщност по-важното е, че идват избори и плашилата са нужни на някои политици да мобилизират електората си. Иначе инфлационните тенденции са глобални, а за България по-скоро привнесени, но и са естествени за възстановяващата се постковид световна икономика. Светла Енчева разглежда темата в статията си „Предизборно плашене с хиперинфлация“.

И в този ред на мисли, когато предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги, възможни ли са десни политики за постигане на леви цели, пита Емилия Милчева – и отговаря още със заглавието на новия си вътрешнополитически анализ „Дясното отиде „у лево“.

Разбира се, че във фокуса на вниманието в тази предизборна кампания ще продължава да бъде най-новият проект на родната политическа сцена – този на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Реалност или блян е хипотезата за парламентарно мнозинство около „Продължаваме промяната“, се пита пък Венелина Попова в тазседмичния си коментар.

Радослав Русев продължава да споделя с читателите на „Тоест“ своя оптимизъм за развитието на един сектор в икономиката ни, който рядко генерира положителни новини и основно се свързва с липса на свежи идеи. Става дума за водоснабдяването и канализацията, накратко ВиК. Според него реалното положение е всъщност много по-оптимистично и ако нещата останат дългосрочно зле, то основната причина е в нашата колективна глупост, алчност и късогледство, а не толкова в климата, бедността и старите тръби. Прочетете статията му „Извън усвояването, съответствието и поносимостта. Оптимистично за ВиК отрасъла“.

„Когато историята се превърне в изкуство“ е материал на Йоанна Елми за чернокожия художник Джейкъб Лорънс, творил през бурните периоди в историята на сегрегирана Америка и в разгара на борбата за граждански права. Изкуството му е политическо и социално, без задължително да има такава цел, смята Йоанна. И остава актуално и след падането на желязната завеса, безкрайните войни в Близкия изток, та чак до днешната ислямофобия и антиимигрантски настроения.

Завършваме с предупреждението на Йовко Ламбрев, според когото настроенията против ваксините срещу COVID-19 имат благодатна почва не само заради специфики от родния контекст, но и заради стар и познат глобален проблем – съсредоточаването на твърде много безконтролна власт в социалните мрежи и оставянето им да бъдат основен източник на новини, измествайки медиите и заглушавайки авторитетите. Решенията не са очевидни, но спешни контрадействия са крайно наложителни.

Приятно четене!