Като наследници на ред, който не сме изградили, сега ние сме свидетели на разпад, който не сме предвидили.
Тимъти Снайдър, „Пътят към несвободата“
Война.
Независимо какво твърди недоразумението, което имаме за български военен министър, думата, която засенчва всички други тази седмица, може да бъде само една и тя, за съжаление, е война. Война, която започна отдавна и продължава. Украйна бе нападната още през 2014 г., но някъде по-гласно, другаде по-тихо, светът преглътна това. Заради руските капитали, руските туристи или руския петрол и газ. Днес виновни сме всички, които допуснахме това развитие – с действията или бездействията си. Защото Путин ще стигне дотам, докъдето му бъде позволено.
Ако сте пропуснали коментара на Ан Апълбаум „Защо западната дипломация продължава да се проваля с Русия“ от 13 февруари, силно препоръчвам да се върнете към него и да му обърнете внимание, както и на останалите ѝ статии по темата в американското списание „Атлантик“. Тя, освен историк и журналист, е и активен изследовател на темата за Украйна и руско-украинските отношения. Иначе, днешният исторически момент е особено подходящ повод да прочетете и книгата ѝ „Червен глад“, която миналата година беше издадена и на български език. Тя е сред петте препоръчани от лондонския „Таймс“ изследвания, които според изданието най-добре разясняват взаимовръзките, довели до днешната руско-украинска война. На първо място в този списък е друга книга, която също е преведена на български, макар и вече да е почти невъзможно да бъде открита в книжарниците, освен антикварните – „Кървави поля“ на Тимъти Снайдър.
Така се случи, че буквално часове преди новата руска инвазия в Украйна Венелина Попова разговаря по темата с генерал-майор Димо Гяуров, бивш председател на Националната разузнавателна служба по време на управлението на ОДС. И въпреки бурното развитие на събитията, интервюто заслужава внимание заради аналитичните съпоставки и изводите в него, които продължават да са важни.
Понеже когато у нас се заговори за обтегнати отношения с Русия, веднага на дневен ред излиза опасението какво ще правим без руския природен газ, Мирослав Зафиров разглежда в своя анализ доколко е възможно Катар да замени част от доставките за ЕС. Темата е особено важна за България, която не направи достатъчно да диверсифицира доставчиците си. В този контекст ключов въпрос е какво става с газовия ни интерконектор с Гърция. Актуалният краен срок за завършването му е през май т.г., съобщават от bTV.
Установено правило е всяко ново правителство да получи известен кредит на доверие, преди да бъде преценявано и критикувано, но кабинетът на Кирил Петков нямаше шанс за такъв комфорт – и заради натрупаните проблеми, и заради местния политически пейзаж, още повече заради влошената световна обстановка. Затова и Емилия Милчева изправя правителството пред въображаемия съд на гражданите за предварителна оценка на действията му през първите десетина седмици – със съответните аргументи на защитата и на обвинението. Прочетете анализа ѝ „В името на народа: Да живее правителството“.
🎙 На 24 февруари т.г. първият български алпинист, изкачил Еверест, щеше да навърши 79 години. Ако не бе останал завинаги на върха. В новия епизод от поредицата „Създатели и мечтатели“ на подкаста „Мястото“ с Николета Атанасова разгръщаме страници от живота на Христо Проданов с помощта на неговата съпруга Виолета, която разказва за шестте им бурни години заедно. Чуйте разговора на сайта ни или в любимото си подкаст приложение.
Независимо дали гледате т.нар. риалити продукции, реакциите по техен адрес обикновено ви застигат по един или друг начин. В тазседмичната си статия „Как да говорим за сексистко риалити шоу, без да ставаме сексисти“ Светла Енчева взема за повод новия формат „Ергенът“ и коментира, че без да осъзнават, възмутените са хванати в клопката на шоуто. Критикувайки участничките в него, те всъщност възпроизвеждат сексизма, който е в неговата основа.
Селекцията на Зорница Христова в рубриката ни за нови книги „По буквите“ тази седмица е изключително интересна. Започва със сборника разкази на Лусия Бърлин „Идва събота“, продължава с политически бодливата според Зорница книга „Бомбето“ на непрежалимия Радичков и завършва с романа на Ричард Пауърс „Дървесна история“, който донася „Пулицър“ на автора си през 2019 г.
Понеже започваме и завършваме с книги, нека припомним две наши позабравени публикации от 2018 г., свързани с Тимъти Снайдър и негови изследвания, преведени на български език. Едната статия е на Стефан Иванов по повод българското издание на „За тиранията. Двадесет урока от XX век“, а другата е за следващата книга на същия автор – „Пътят към несвободата“, която прекрасно обяснява защо Путин е такъв, какъвто е днес. И защо лидерите на ЕС, САЩ и НАТО нямат оправдание да бъдат изненадани или колебливи. Освен ако не са чели достатъчно…
Поне към този момент изглежда, че уроците не са научени. Нито тези от историята, нито тези от Абхазия и Южна Осетия, Крим, Донбас, Нагорни Карабах и Приднестровието…
И накрая: „Тоест“ категорично подкрепя декларацията на Асоциацията на европейските журналисти – България от 24 февруари, която изисква премиерът и президентът на България да вземат отношение по изказванията на министър Стефан Янев относно нападението на Русия над Украйна. Нещо повече – като граждани на България считаме за безалтернативно неговото отстраняване от поста на министър на отбраната.
Приятно четене и слушане!