Почти преполовихме 2021 година. Уви, продължаваме напред във времето все така най-бедни в Европейския съюз, най-малко ваксинирани, най-примижали пред заблатените ни институции и незряла демокрация. Според Емилия Милчева обаче ключов крайъгълен камък по пътя към промяната е числото 121. Поне толкова депутатски места са необходими на партиите, които заявяват амбиции да реформират държавата след 11 юли. А това зависи от гласоподавателите.

Ако пък досега сте пропуснали да проследите поредицата на Антикорупционния фонд, озаглавена „Списък за бърз контрол“, то непременно изгледайте третата част, която беше публикувана в петък. Забележително отражение на прогнилите основи на държавата ни след управлението на Борисов.

„Мантрата за 120 000 гласа за ДПС от Турция“ е заглавието на новия материал на Венелина Попова, според която увеличаването на секциите в чужбина (в т.ч. в Турция) няма да доведе до значим ръст на гласовете за ДПС и мандатите им в новия парламент. А воят, който националистическите формации надават, е единствено с отчаяната цел да мобилизират повече гласове в своя полза.

Журналистиката у нас със сигурност носи своята вина за състоянието на демокрацията в България. Уви, за измъкването от незавидното ни 112-то място по медийна свобода са нужни сериозни усилия. И плъзгането по лесни тълкувания и помпозни заглавия не работи за това. Светла Енчева обяснява защо в статията си „Среща с вируса… на журналистическия мързел“.

А помните ли онзи клип, в който Башар Рахал обещаваше да направи известни хората, които станат част от екипа на поверената му университетска телевизия? Е, момичето, което носеше кафе и сметанка на шефа във въпросния клип и мина през етапа на популярността още тогава, сега някак тихомълком се оказа… административен директор на същата телевизия. По този повод Йоанна Елми разговаря с доц. д-р Жана Попова, преподавателка по телевизионна и радиожурналистика във ФМЖК, за университетските медии и замлъкването на студентите.

🎙 Тази седмица публикуваме пети епизод от поредицата за Първата световна война „Чути под масата“, която е част от подкаста ни „Мястото“ с Николета Атанасова. С този епизод приключва разказът за Въчко Хадживъчков и „клементинците“, но това не е краят на поредицата. Очаквайте нови истории с други герои съвсем скоро.

Нека завършим с нови три книги, препоръчани от Марин Бодаков в рубриката му „По буквите“. И трите заглавия този път са в жанра поезия, и то каква… Но най-добре е сами да прочетете размислите на Марин за „Пейзажи над нулата и други стихотворения“ от Бей Дао, „Цветя на злото“ от Шарл Бодлер и „Поезия“ от Франце Прешерн.

Приятно четене и слушане!