През втората половина на септември, както е обичайно, някак тихо и незабележимо настъпва астрономическата есен на 2020 г. Но по всичко изглежда, че месецът ще отмине, без да донесе някаква развръзка на политическата криза у нас. Протестната енергия не утихва, макар и умората на хората по площадите да става все по-видима. Борисов изпълзява все по-рядко на светло. Гешев също ограничи публичното си присъствие.

Всичко това нашепва, че развръзката не е далеч, но и не зависи пряко от фигурите на шахматната дъска – а от ръката, която ще се протегне в тъмното, за да премести някоя от тях и да обърне хода на играта. В шахмата има ситуация, наречена цугцванг, когато нямаш изгода, но трябва да направиш своя ход, дори и той да доведе до влошаване на нещата. Само ако настояваш да играеш, разбира се.

В тази връзка Йоанна Елми продължава с поредицата интервюта с евродепутати за техните оценки на ситуацията в България. Тази седмица тя разговаря с председателката на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент Ираче Гарсия Перес, според която „Борисов се провали като лидер“. Публикуваме интервюто с нея и на английски език.

Политическият анализ на Емилия Милчева е посветен на президентската институция, чиито настояще и бъдеще се оказаха тясно свързани с актуалната политическа криза и евентуалната ѝ развръзка. Акцентите, на които Емилия обръща внимание в своя текст, озаглавен „Измамният чар на президентската институция“, са важни както заради днешната ситуация, така и в перспективата на предстоящите президентски избори догодина.

Немското издание „Шпигел“ върна интереса към скандалната тема с депортацията по политически причини на турски граждани от България и така привлече международно внимание към Борисов във възможно най-неудобния за него момент. У нас темата досега не успяваше да предизвика особено вълнение, макар български медии и журналисти да я следят изкъсо. В статията си „Евфемистични депортации“ Светла Енчева обобщава хронологията и детайлите, които е важно да не бъдат пропуснати.

Венелина Попова обръща внимание на заявката за поява на нова русофилска партия на българската политическа сцена. Анонс, направен в Деня на независимостта на България именно с идеята за противопоставяне на празника. Доколко тази новина има потенциал да преподреди политическата палитра у нас и да придаде допълнителна тежест на другите нови политически проекти – прочетете в коментара на Венелина.

В „Хроники на инфодемията“, съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти, публикуваме текст на Надежда Цекулова. В него тя проследява развитието на оценката на учените и експертите колко опасно заболяване е COVID-19, от началото на пандемията до днес. И защо – въпреки че голяма част от хората се разболяват леко, а други дори нямат симптоми – не може да се твърди, че „това е просто грип“.

През седмицата Марин Бодаков разговаря с художника живописец Константин Костов, чиято изложба „Моменти с друго значение“ само още седмица може да бъде разгледана в софийската галерия „Стубел“. За изолацията, отсъствията и поезията в живописта прочетете в прекрасното интервю с художника.

В своята редовна рубрика „По буквите“ Марин този път фокусира вниманието си върху три заглавия, които изглеждат толкова различни, че на пръв поглед сякаш няма никаква връзка между тях. Но при Марин никога не е така. Първата книга е монографията на доц. д-р Илия Граматиков върху инструменталните концерти на Георги Арнаудов, второто заглавие е „Писмо през април“ на датската поетеса Ингер Кристенсен, а третото е новото издание на романа „Последна стъпка“ на Йордан Славейков.

Приятно четене!