„Девет милиона мишлета“ бе популярен рефрен в началото на Прехода в България. Очевидно болезнено актуален и днес, след като разследването на Николай Стайков и Антикорупционния фонд за „Осемте джуджета“ не предизвика нищо повече от обичайното виртуално възмущение – и то само сред по-будната част от обществото. Другата част така и няма да научи за него, понеже вече няколко дни на пръсти се броят медиите, които се осмелиха да го цитират.

Никоя от националните телевизии до този момент не е дала знак, че е забелязала едно от най-скандалните потвърждения за сливане на престъпни и властови мрежи у нас. Какво толкова, че изменят на основния смисъл на съществуването си – да информират обществото. Дори когато журналисти и семействата им са тормозени, а издатели на медии и политици от опозицията са заплашвани с присъди и скалъпени процеси.

„Когато през 90-те години на миналия век мутрите с бухалките принуждаваха малките току-що създадени бизнеси да им плащат – или „закриваха“ други, държавата я нямаше. Две-три десетилетия по-късно държавата се превърна в мутра“, пише Емилия Милчева. За насилственото присвояване на бизнеси с помощта на властта прочетете в статията ѝ „Български националотговорни капиталисти“.

Българският Преход направи една обиколка, след която се оказва, че демонтирайки тоталитарно-номенклатурната държава, изгради политико-олигархична система по същия модел. Венелина Попова обобщава мътния порой от скандали, който ни засипва през последните седмици, и посочва няколко властови фигури, които още не са изчерпали всичките си ходове. Без деветте милиона мишлета, разбира се.

Продължаваме съвместната ни рубрика с АЕЖ-България, посветена на разобличаването на дезинформацията и конспиративните теории, които се разпространяват във връзка с пандемията от COVID-19. Тази седмица публикуваме текст на Весислава Антонова, в който се проследява как Бил Гейтс се оказва главен герой в голяма част от конспирациите около новия коронавирус. Прочетете повече в статията ѝ „Виновникът Бил Гейтс“.

COVID-19 е само поводът, който провокира Кремена Христова да разговаря с двама български лекари. Напоследък по тази тема сякаш говорят толкова много други хора, че лекарите останаха заглушени. Всъщност интервюто с д-р Ралица Недялкова и д-р Брайко Дублеков не е свързано изцяло с новата болест. Кремена връща фокуса върху по-важната тема – за проблемите на здравната ни система и за достойнството на лекарската професия.

Дискусията за значението на паметниците се оказва болезнена не само у нас. Веселин Стойнев защитава тезата, че премахването на статуи на исторически фигури и акциите срещу художествени произведения с лексика и контекст от миналото застрашават идеята за равенството, лишавайки я от основите, на които тя е възникнала и еволюирала. Прочетете коментара на Веселин „И статуите имат значение. Повече от едно“.

Нека завършим с нов текст на Марин Бодаков в рубриката ни „По буквите“. Тази седмица той представя книгите „Изгубени вещи“ на Алберт Бенбасат, „Агресията в семейството“ на д-р Огнян Димов и по изключение третото заглавие не е новоиздадено, а по-скоро останало незабелязано, което скорошната смърт на Христо Явашев връща на фокус – „Наметало, течно като времето“ на неговия син Сирил Кристо.

Не пропускайте и финала на рубриката на Марин, който този път допуска още едно изключение, представяйки новия брой на колегите ни от пловдивското списание „Нула 32“. Защото наистина си струва.

Приятно четене!