С национален траур беше белязана първата седмица след изборите у нас. Заради два трагични инцидента с общо 54 жертви в рамките на няколко часа в понеделник вечерта: пожар в старческия дом в село Рояк и изгорял след катастрофа автобус на магистрала „Струма“. Иначе, перманентната трагедия, в която живеем – COVID-19, отне живота на над 900 души в България само през последните 7 дни. И 93% от тях не са били ваксинирани.

25 ноември е обявен от ООН за международен ден за борба с насилието над жени. В същия ден млада жена от София е пребита до смърт от нейния интимен приятел. Две седмици по-рано в куфар, изхвърлен във водоем край Перник, беше открито тялото на друга млада жена – Евгения Владимирова, удушена от съпруга си. А в петък беше погребението на Елена Генчева, намерена убита в апартамента си в Хага. Заподозрян беше нейният приятел, който се самоуби, преди да бъде арестуван….

За културните и социалните причини, които захранват домашното насилие и насилието, основано на пола, за липсата на официална статистика за жертвите на този вид престъпления в България – по тези и други въпроси пише Йоанна Елми в обзорната си статия „Време е за задълбочен разговор за домашното насилие“. В текста ѝ може да прочетете и личния разказ на Л.Б., която познава отблизо насилието, токсичните отношения и последствията от тях.

Иначе, серията от извънредни и редовни избори у нас сякаш приключи. Поне за тази календарна година. Предстои да видим как новите управляващи ще реагират на глобалните и локалните кризи вследствие на високите цени на енергоносителите, невъзстановените все още световни вериги за доставки и производствени капацитети, нестихващата пандемия от COVID-19. Наравно с това отговори чакат и въпросите за бъдещето, свързани със зелените политики, човешките права, сигурността, разширяването на ЕС, иновациите и социалните политики.

През последната седмица четирите политически формации, от които се очаква да съставят новото правителство, в публични дискусии потърсиха допирни точки – и на повърхността изглежда, че намериха доста. Но Емилия Милчева се вглежда малко по-дълбоко в темата с вътрешнополитическия си коментар „Промяната. Иде ли?“.

От всички теми на преговорите за коалиционно споразумение, международните отношения останаха най-накрая – за днес следобед между 15 и 18 ч. Темата не бе особено засегната и по време на предизборната кампания. Венелина Попова потърси политолога Димитър Бечев за разговор по ключовите въпроси за външната политика, по които страната ни трябва съвсем скоро да има ясни позиции. Според Бечев e време за по-прагматични отношения с Русия и съседите ни.

В скорошни любопитни изследвания в Германия се анализира връзката между политическия уклон на хората и тяхното отношение към COVID-19, ваксините и риска да се разболеят. Проблемът, разбира се, е многопластов и всъщност е силно зависим както от историческия, така и от културно-социалния контекст, но със сигурност заслужава внимание. Прочетете повече в текста на социоложката Марина Лякова, озаглавен „Вирусът на радикализма. Зависи ли заболеваемостта от ковид от ценностната ориентация?“.

Що е то „Нов европейски Баухаус“, пита арх. Анета Василева в заглавието на най-новия си материал. Тази относително нова инициатива на ЕС се опитва чрез позитивното от миналото да формулира ново, зелено, постпандемично европейско бъдеще. И като минимум да стартира активен културен дебат за зеления преход. Но какви са опасностите пред тази европейска инициатива? Научете повече от статията.

В края на юли т.г. Георги Велев ни разказа за бъдещето на Пловдив според най-важния документ, който определя развитието на града през следващите 15–20 години – новия и все още неприет Общ устройствен план. В тазседмичния си текст Георги съпоставя Пловдив с два сходни по размер и население града от съседни на България страни – Румъния и Северна Македония. Няколко идеи, които могат да ни служат за вдъхновение. Прочетете повече в статията „Съвременно градоустройство – два добри примера от Балканите“.

И нека завършим с хубава литература. Три книги, избрани и препоръчани от Зорница Христова в редовната ни рубрика „По буквите“. Този път това са „богопосвещенията“ на Джон Дън, издадени на български в превод на проф. Александър Шурбанов под заглавието „За кого бие камбаната“, мемоарният сборник с литературни портрети, есета и критика от Георги Борисов „Откаченият вагон“ и книгата „Баща ми, бояджията“ от Васил Цонев.

Приятно четене!