Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.
Джордж Оруел
Вероятно няма по-удачен цитат, който може да опише България през тази седмица. И за най-наивните стана болезнено ясно как умеем да мразим. Едно 16-годишно дете. Един условно пуснат от затвора чужденец. Един съдия (съпътстващите го други двама са косвени жертви). И видяхме как един все още действащ главен прокурор използва омразата и популизма за лична атака срещу свой критик, рискувайки с лека ръка репутацията на институцията съд.
А държавата ще спре да съществува в мига, в който институциите ѝ загубят тежест и значение. Това би трябвало да съзнават и да си повтарят силните на деня преди всяко свое действие. Днешните властимащи обаче ярко демонстрират, че са способни да преминат всяка граница. Безразсъдно, безцеремонно и движени от омраза.
Искрата, която запали пожара, бе трансформирането на 20-годишната присъда на Джок Полфрийман от ефективна в условна, след като е излежал почти 12 години от нея. Съдебна процедура, която не е необичайна и едва ли щеше да има такъв отзвук, ако бащата на убития не бе публична фигура, а съдията, водил състава, който е взел решение за освобождаването, не е сред изявените критици на главния ни прокурор. Как съдбата на един човек може да стане залог на множество лични, властови и политически интереси, четете в анализа на Светла Енчева „Присъда: Нечовеци без право на замяна“.
Искане за възобновяване на делото за условното предсрочно освобождаване на Полфрийман направи главният прокурор Сотир Цацаров, като обвини двама от съдиите във връзки с правозащитна организация. ВСС не само не защити съдиите, а придвижи срещу тях сигнал от младежкото ВМРО. По този повод и в опит за отрезвяване на общественото мнение под безпрецедентно обръщение към гражданите се подписаха почти 300 съдии.
Междувременно по темата Венелина Попова разговаря със съдия Нели Куцкова, която в интервюто заяви, че „съдът трябва да бъде подкрепен в съпротивата му срещу влияния и вмешателство“.
Венелина Попова направи и още едно интервю за този брой на „Тоест“ – с независимия кандидат за кмет на София и един от основателите на гражданската организация „Спаси София“ Борис Бонев. В разговора най-младият претендент за кметското място в столицата заяви, че „10 години властта в София създава усещане за организирана престъпна група“.
В Пловдив пък, буквално в последния момент, обединението „Демократична България“ също издигна надпартиен кандидат за кмет – юриста и общественик Атанас Костов. С него разговаря Йовко Ламбрев. Според адвокат Костов „егоцентризмът като политическо поведение трябва да бъде изкоренен“.
Междувременно генералният директор на БНР Светослав Костов получи ултиматум от СЕМ (същия съвет, който го избра), че има една седмица време да реши дали да си ходи сам. Бъдещият бивш шеф на Националното радио засега се прави, че не разбира. А Емилия Милчева го номинира за говорител на ДПС заради умението му да мълчи. Прочетете повече в тазседмичния ѝ коментар.
На целия този фон реакциите от виртуалния селски мегдан Facebook към 16-годишната Грета Тунберг заради емоционалната ѝ реч пред ООН бяха тъжно-отвратителни. Оставяйки това настрана и без да адвокатстваме на Грета, с текста на Зорница Христова бихме искали да припомним, че проблемът е извън човешките ни мащаби и красивите и безобидни решения вероятно вече не са възможни.
Тръмп е в окото на бурята на нов скандал, който този път предизвика официалното стартиране на процедура по отстраняването му от длъжност. Йоанна Елми проследява как се стигна дотук, кои са най-важните детайли и какво предстои за президента на САЩ. Прочетете обзора ѝ „Шоуто на Тръмп, сезон втори“.
Противопоставянето между САЩ и Китай, забавянето на европейската икономика и очакванията за повече несигурност в световната търговия могат да катализират неприятни процеси. Според данните на НСИ българският износ вече е регистрирал спад още през 2018 г. Прочетете анализа на икономиста Явор Алексиев, според когото „Проблемите за износителите няма да свършат с 2019 година“.
И след такава кризисна седмица за българското правораздаване, в рубриката ни „Китай отвътре“ ви предлагаме есе на Му-жун Сюе-цун – китайски юрист, блогър, писател, правозащитник и колумнист в „Ню Йорк Таймс“ от 2011 до 2016 г. Преводът е дело на Стефан Русинов, а заглавието е „Правораздаване в китайски стил“.
Понеже започнахме тази редакционна статия с цитат от Оруел, защо да не завършим с друга негова мисъл, която изглежда също толкова удачна като изход от ситуацията, в която живеем…
Ние, представителите на средната класа, освен правилното си произношение няма какво да губим.
За финал се присъединяваме към тази прекрасна позиция на артистите Надя Керанова, Неда Спасова, Станислав Кертиков, Стефан Икога и Иван Ланджев по текст на Христо Петров, известен повече като Ицо Хазарта.
И препратете на приятели! Събудете и някой друг!