Едва ли сте изненадани, че и тази седмица започваме с войната на Русия срещу Украйна. Дори отбелязването на 24 май беше помрачено от сянката ѝ и се превърна в залог на политически интриги в и без това крехката политическа ситуация у нас. И все пак поне за едно нещо в настоящето си България има основание да се гордее. Страната ни имаше сили да отхвърли условията на Русия за плащането на газа в рубли въпреки сериозните противоречия в политическото си управление. Това не е новина, но придобива нова стойност на фона на предварителните данни, че Италия и Германия може да не се окажат толкова твърди в това отношение. Поне веднъж и България да прояви лидерство, както коментира премиерът Кирил Петков.

Независимо откъде ще се снабдява с горива, Германия търси начини да ограничи употребата им – не само заради повишените цени, а и заради опазването на природата. Страната предприема радикален, макар и ограничен във времето експеримент. Това е германският билет за 9 евро, за който разказвам в последната си статия. От 1 юни до края на август т.г. всички хора в Германия ще могат да използват обществения транспорт в цялата страна за 9 евро на месец. Целта е да се стимулират хората да ограничат придвижването си с лични автомобили, а оттам – и потреблението на горива. В „Тоест“ ще следим експеримента и ще разкажем как се развива той.

В седмичния си политически коментар „Български отговор на санкциите по „Магнитски“. Кой подготвя ловци на глави“ Емилия Милчева тематизира авторството на българския законопроект за санкции, който следва да бъде аналог на известния американски нормативен акт. В публичното пространство е изтекъл вариант на проект, който не е приет от работната група, занимаваща се с изработването на закона. Нещо повече – в официална позиция на Министерството на правосъдието се казва, че разпространеният в медиите текст противоречи на Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и актовете на Европейския съюз. Според Емилия вероятно фалшивият законопроект е пуснат в публичното пространство, защото няма истински, който да се представи на обществото.

На 23 февруари 2022 г. Олга Токарчук беше удостоена със званието „доктор хонорис кауза“ на Варшавския университет. В лекцията си на церемонията в своята алма-матер полската писателка и Нобелова лауреатка се осланя на науката – от квантовата физика и логиката до медицината и епигенетиката, – за да се опита да предскаже бъдещето. Или както се изразява самата писателка – да „врачува по наука“. Днес читателите на „Тоест“ могат да прочетат пълния текст на тази лекция в превод на Крум Крумов.

В рубриката „По буквите“ Зорница Христова отново ни препоръчва три наскоро издадени на български език книги. Първата е „Избраникът“ на Томас Ман в превод на Любомир Илиев, втората е „Козел“ от Йордан Радичков, а третата – „Безсмъртната смърт“ от Лиу Цъсин в превод на Стефан Русинов. Зорница ни съветва, пристъпвайки към тези книги, да забравим какво сме чели от Томас Ман и да не оставаме на нивото на „мъжкарския прочит“ в историята на козела, разказана от Радичков. А романът на Лиу Цъсин според нея е повод да поразширим читателското си „зрително поле“, традиционно ограничено между рамките на руската и западноевропейската литература.

Накрая си позволявам да отправя малко лични препоръки. Ако се интересувате не само от развитието на войната в Украйна, а и от смисъла на това развитие, от сърце ви препоръчвам статиите на Ангел Петров, международен репортер в „Дневник“. Те са писани със задълбочено познаване на ситуацията, с контекст и в същото време – ясно за читателя. А комбинацията между тези три неща е рядко срещана в българската журналистика. Има я, разбира се, в статиите на Татяна Ваксберг (и не само) в „Свободна Европа“.

Готвач издава книга за гозбите на Северозападна България. Негов приятел решава да се пошегува и прави колаж – „поставя“ книгата в библиотеката на Владимир Путин. Колажът стига до врачански регионален сайт, който го публикува като доказателство, че корените на Путин са от Чипровския край. Тази история, разказана от Борис Митов в „Свободна Европа“, е „обеца на ухото“ за медиите, които публикуват, без да проверяват фактите. Независимо дали става дума за майтапчийски колажи, или за твърдения на представители на властта, за местни сайтове или за мейнстрийм медии.

А, за малко да забравя. Ако имате нужда от позитивни емоции – „Дубиоза колектив“ имат весело ново парче, което се казва „Може ли?“. Клипът има и субтитри на английски. „Знам, че не може, но може ли да може?“ – се пита в песента.

Приятно четене, слушане, а защо не и танцуване?