Както съвсем не бе трудно да се предвиди още през миналата седмица, скандалът „Апартаментгейт“ продължи да се развива и през тази. С още замесени в историята. И с още оставки. Емилия Милчева обобщава детайлите в комично-тъжен коментарен материал, който озаглавихме „Приказка за асансьора“.

Сякаш между другото, Лютви Местан подхвърли нова тема, която има потенциал да разлюти обществото. Само че темата е с вкус на притоплена супа, защото ни най-малко не е нова. „Сценарият за етнически конфликт“ е обичайната тема дъвка за мотивиране на електората, но и не бива да бъде подценявана, особено заради някои нови нюанси и геополитическия контекст, в който живеем. Прочетете повече в анализа на Венелина Попова.

Най-горещата тема отвъд океана е приключилото разследване на специалния прокурор Мълър, което не потвърди, но и не отхвърли подозренията за нерегламентирани връзки с Русия на президента Тръмп и екипа му от предизборната кампания. В пространен анализ Йоанна Елми обобщава най-важните детайли от цялата история в материала си „Това не е краят, мой единствен приятелю“.

Тази неделя Украйна ще избере своя нов президент след ожесточена и доста агресивна предизборна кампания, изпълнена с много обвинения и скандални разкрития, които силно поляризираха обществото. За първите трима в надпреварата, фаворита на младите и медиите и настроенията в считания за център на българската общност Болград в дните преди изборите – прочетете материала на Александър Детев „Комици и стари политици. Кой ще е следващият президент на Украйна?“.

В рубриката ни „Аз, киборгът“, където често сме скептични към начина, по който функционират социалните мрежи в интернет, този път Светла Енчева се опитва да провокира градивно мислене по темата, питайки се дали с лични усилия не можем да променим нещата към по-добро. А преди това ни споделя купчина негативни онлайн преживелици в статията си „За алгоритмите и хората“.

Този път ще завършим малко носталгично с един текст на Зорница Христова, посветен на местата, които лишаваме от обаянието им, от история, от достойнство и от… себе си. Изоставяйки ги, се превръщаме в обречени преселници с натрапчив „вкус на нямане“. Град и история се прави много по-трудно, отколкото се разрушават и изоставят, ни припомня Зорница в своя призив за уважение на „Достойнството на мястото“.

Приятно четене!