Когато хората затънат в невежество и корумпираност, когато дегенерират до население, те стават неспособни да упражняват своя суверенитет. Тогава узурпирането е леснопостижима цел и узурпатор бързо се намира.
Джеймс Монро, пети президент на САЩ
Разговорите за демокрацията стават все по-необходими и все по-важни. Водена от такива мотиви, Йоанна Елми отлиства корицата на новия ни брой с есе в защита на по-активното участие на гражданите в политическия и обществения живот. С трезвата преценка, че пряката или делиберативната демокрация не са идеалното решение, но предлагат добрите инструменти за това. Прочетете повече в статията ѝ, озаглавена „Демокрацията не приключва само до урната“.
„Политически трик на всеки популист, който иска да влезе във властта, е да говори от името на гражданите, защото партиите отдавна са изгубили общественото доверие.“ Така Венелина Попова започва политическия си коментар относно бъдещето на властта в България и претенциите на Слави Трифонов и Мая Манолова за част от тази власт. Венелина не изключва и възможна колаборация между тях на изборите догодина.
Анализът на Емилия Милчева тази седмица също е на сходна тема, макар във фокуса на нейния материал да е бившият втори човек в ГЕРБ, чийто имидж бе почистен, за да може той отново да стане значим фактор при следващо раздаване на картите. „Вече оневинен за „Апартаментгейт“, заради който преди година бе изхвърлен от ГЕРБ, Цветанов подготвя своя политически реванш“, пише Емилия.
Американският публицист и писател Дейвид Брин пише, че „по-вярно от това да се твърди, че властта корумпира, е да се каже, че властта привлича подкупните“. Няма никаква връзка с текстовете на редовните ни политически анализатори в този брой. Просто ни хрумна да го вмъкнем.
Иначе, не пропускайте и седмичния саркастичен обзор „Вместо новини“, където Емилия Милчева разказва за „Кадри от Правец, кокаин и ритони“.
„Сребърна мечка“ за операторско майсторство на тазгодишното „Берлинале“ получи филм, който е част от проекта „Дау“. Няма да е достатъчно той да бъде определен единствено като артистична провокация, но със сигурност грандоманският руски проект подновява разговора за етичните измерения на изкуството и моралната отговорност на творците. „Хората са това, което трябва да преодолеем“ е заглавието на текста на кинокритичката Савина Петкова.
Време е за нов материал от рубриката „По буквите“ на Марин Бодаков. Този път той спира вниманието ни върху издадени наскоро на български език книги на двама поети и една художничка – Ив Бонфоа, Фернандо Песоа и Мила Янева-Табакова. В препоръката си Марин цитира стихотворение на Песоа от 1934 г., което звучи актуално и съвсем неметафорично днес:
Маската свалих и пак я турих.
Така е по-добре.
Така съм маската.
И се връщам към личността, сякаш съм начална спирка.
Марин направи и едно любопитно интервю с хората, които точно тук – в България и на български език, точно в тези времена и на хартия издават „Списание за танц“. Формалният повод е вторият брой на изданието, но разговорът ни най-малко не се ограничава до това.
Приятно четене!