България продължава да е на последно място по медийна грамотност от всички страни в ЕС според индекса на „Отворено общество“. Макар и с лек напредък. Но бива ли да имаме други очаквания, когато „Под игото“ се оказва трудна за разбиране книга?

Някои взаимовръзки често са болезнено очевидни. Като тези между неграмотността и суеверията, с които започва и свършва тазседмичната ни рубрика „Вместо новини“, водена от Емилия Милчева. Новата доза ирония и сарказъм извира от заглавието „Чесън в ухото, кметско вероломство и „войвода“ по дънки“.

Не пропускайте и „Черни шпиони, бели шпиони“ – съвсем сериозния политически коментар на Емилия за шпионските игри на Балканския полуостров, които не подминават и България.


През седмицата президентът Румен Радев подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и се обяви за промени в Конституцията. По този повод с адв. Стефан Левашки – уважаван юрист и доскорошен председател на Адвокатската колегия в Пловдив – разговаря Венелина Попова. В интервюто той споделя пред „Тоест“: „Малко граждани разбират, че от една добре работеща правосъдна система зависи техният личен просперитет и живот“.


За някои по-невидими взаимовръзки и влияния като тези между Шотландското просвещение и днешните „интелектуални инфлуенсъри“ става дума в едноименната статия на Огнян Касабов. Дали именно във философските корени на съвременната икономическата наука не се крие отговорът на въпроса защо не успяваме да изпълним с демократично съзнание и солидарни политически действия уж изградените вече институции на либералната демокрация?


В рубриката ни „Аз, киборгът“ с интересен поглед към новите социални мрежи на по-младите този път автор е Иглика Иванова. Материалът ѝ „TikTok – пясъчникът на китайската цензура“ разказва с какво тази платформа е толкова привлекателна за децата, защо дори във Facebook се чувстват заплашени и проблем ли са китайските корени на това приложение.


И защо да не останем на китайска вълна? Време е за нов материал и в нашата рубрика „Китай отвътре“, която води преводачът и китаист Стефан Русинов. Този път ви предлагаме текст на китайския писател Йен Лиен-къ, който съвсем не може да се похвали, че всичките му книги, направили го известен по света, са издадени и в родината му. Неговата статия „Амнезията като държавна политика“ е от тези текстове, които нямат шанса да се разпространяват в Китай.

Приятно четене! И дано ви харесва новият дизайн на сайта ни!