Отминава последната седмица на октомври, която ще се запомни с тъжни рекорди в развитието на пандемията от COVID-19 у нас. В последните пет дни броят на новозаразените надхвърляше най-високите нива от предишните вълни на заразата, като се движеше между 5000 и почти 7000 потвърдени случая дневно. Само за последните седем дни близо 900 души загубиха живота си. Свободните болнични легла на много места привършват, а почти никой не коментира докъде ще стигнат силите на медиците, които за пореден път трябва да се справят с кризата.

Преполовихме и поредната предизборна кампания, но откъм политическия небосклон най-кошмарната тема на ежедневието ни продължава да стои на заден план. И ако изключим някои еднолични позиции на неколцина политици, за останалите пандемията е поредната популистка дъвка или инструмент за удари под пояса на противника. Непростимо и безгръбначно поведение!

Освен пандемията, и въглищата отсъстват от предизборните програми на партиите, отбелязва Емилия Милчева. Не че някой ги чете или разисква. „В България никой не пита политиците какво пише в предизборните програми на техните политически сили. Затова и биват съчинявани като за булки: нещо ново, нещо старо, нещо назаем“, пише Емилия във вътрешнополитическия си коментар, озаглавен „Програмите на партиите – лъскавите кули на лицемерието“.

Завръщането на Пеевски в политическия дневен ред на България определено е демонстрация на сила и открито незачитане на общественото мнение. Категоричността, с която ДПС застава зад бизнесмена, включен в черния списък по закона „Магнитски“, също не е за пренебрегване. Според Венелина Попова това доказва, че в партията вземат надмощие хора и сили, които имат потенциала да застрашат и националната сигурност на държавата. Прочетете повече в коментара ѝ, озаглавен „Провокацията Пеевски“, а заедно с това можете да гледате и откъс от „Държавни тайни“ – най-новия документален филм на Малина Петрова, посветен на Ахмед Доган и процесите в ДПС, който ще излезе до края на тази година.

Първият ден на ноември е празник за почит към будителите, просвещенците и строителите на съвременна България. В нашето объркано време – когато толкова звучно отричаме постиженията на науката, обществените авторитети са заглъхнали, а дефицитът на лидерство и държавничество буквално причинява смърт – емоциите около подобен празник изглеждат лицемерни. Йоанна Елми предполага, че всичко можеше да е различно, ако познавахме будителите си.

Тематичен е и вторият материал на Йоанна в тазседмичния ни брой – „Професия учител“. Тя разговаря с двама експерти от организацията „Заедно в час“ в опит да разбере повече за практикуването в наши дни на една от най-значимите за обществото професии.

В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер се е спряла на френската класика за деца „Войната на копчетата“ от Луи Перго, която се преподава в училищата във Франция, но сякаш не е особено позната у нас. Книга, която напомня на възрастните, че детството може да е една от най-жестоките арени на живота. Но децата могат да преработят това с помощта на своята фантазия…

И накрая… знаем, че почитателите на „Говори с Нева“ вече цели три месеца очакват нов текст. Темата на рубриката за читателски писма този път е за непоносимостите – онези дребни или пък по-сериозни неща, които остро ни дразнят в ежедневието. Прочетете отговора на Нева Мичева, озаглавен „Тръни“.

Приятно четене и се ваксинирайте!