Наближава краят на месец юли, което означава, че четете последното резюме на седмицата, преди „Тоест“ да излезе в обичайната лятна ваканция. Факт: предстои поредното горещо политическо лято в България, но това ще са така или иначе поредните предсрочни избори и особени изненади от родния политически елит през август сякаш не се очакват.

Иначе си струва да изпратим правителството на Кирил Петков с някоя добра дума, защото то бе трудно родено и с болезнени компромиси за всички в невъзможната коалиция, която застана зад него. Не разполагаше с никакъв гратисен период, нито с доза комфорт, за да се окопити. От първите си дни трябваше да се справя с комбинация от кризи от локален и глобален произход. И с фронтални и подмолни атаки. Очаквано, оцеля само няколко месеца.

Все пак трябва да се признаят усилията на този кабинет, ефектите от които тепърва ще се усещат и ще носят полза. Например свършеното от новосформираното Министерство на електронното управление начело с Божидар Божанов. Правителството прекъсна далаверите с фитосанитарния контрол на плодовете и зеленчуците на ГКПП Капитан Андреево и опитите за износ на зърно в критичен момент. Имаше куража да се противопостави на игричките на „Газпром“ и да устои на натиска от страна на Русия. Довърши интерконектора с Гърция. Върна Българската банка за развитие към ролята, която има по замисъл – да подкрепя малкия бизнес. Еманципира се от токсичната гравитация на президента Радев. По време на това управление се намери приемливо решение за казуса със Северна Македония. И най-важното – олигархичният модел в България не беше демонтиран, но беше сериозно разклатен.

Разбира се, личеше неопитност. Някои грешки бяха твърде груби, но… едва ли напоследък сме имали друго правителство с толкова енергия и неразгърнат потенциал, въпреки съшитата с бели конци коалиция.

И като казахме „грешки“, не би било справедливо те да се премълчат. В обзорния си анализ „Мементото на Промяната“ Емилия Милчева разглежда списъка от добри идеи, намерения и обещания, които останаха нереализирани. За част от тях беше категорично ясно, че няма как да се осъществят при разпределението на силите в този парламент. Но все пак – с какво ще бъде запомнено 47-мото Народно събрание? И с какво предстои да се справя служебното правителство (четвъртото поред на президента Радев) за двата месеца до новите избори?

„История, която трябваше да свърши през 2010 г.“ e заглавието на първата част от обзорен материал за ТЕЦ „Брикел“, подготвен от екип на „Тоест“. Важно е темата да бъде проследена хронологично, защото е образец на порочен модел – как с нарочно бездействие институциите отлагат решения на болезнени проблеми в полза на забогатяването на малцина и в ущърб на всички ни. Модел, който се повтаря в една или друга степен и е симптом на тежкото заболяване „институционална корупция“ в държавата ни.

Ако и вие сте сред тези, които се чудят какво пък толкова има в „Брикел“, този материал е за вас. В четвъртък публикувахме първата му част, а днес излезе и втората под заглавие „Пушекът на всеобщата безотговорност“.

В последната част на поредицата за манипулативното съдържание Йоанна Елми разказва за механизмите на работа на мрежите за манипулация, в които съдържанието се адаптира от към следващата тема, а често се смесва и един тип съдържание с друго. В материала си Йоанна прецизира и критерии за преценка кое е пропаганда и кое – не, и стига до извода, че целта на всички тези механизми е злоупотреба с всички възможни кризи, без да се предлагат решения, за да се руши системно доверието в институциите. Прочетете „Кога и защо се разпространява манипулативното съдържание?“.

Станислав Додов взе интервю от уличните клоуни Котън и Моп, след като те бяха арестувани и задържани почти цяло денонощие от столичната полиция. Със сигурност ви е настигнала тази новина, която колегите от други медии преобладаващо представиха като любопитно и весело недоразумение. Текстът на Станислав провокира да се замислим дали темата не е далеч по-дълбока и сериозна. Не подминавайте статията му „Клоуните Котън и Моп за радостта и силата да разобличаваш гадостите в света“.

И накрая една препоръка от мен – ако сте в Пловдив през август и обичате джаз. За първи път Plovdiv Jazz Fest ще има свое лятно издание. Даже в две части.

Приятно четене, хубава музика и весело лято!