В интернет хората, които обсебват някаква тема или отклоняват дискусията по нея в друга посока, обикновено се наричат тролове. В ролята на трол през седмицата се прояви не кой да е, а президентът Румен Радев с опита си да подмени дневния ред на срещата на Б9 (в точно противоположна посока). На този фон съвсем нелепо прозвучаха и думите на премиера Борисов, че не сме троянски кон на Русия. Двете любопитни новини имат както общ контекст, така и много здрави корени в полето на българската политика, а изглежда и че тепърва ще узряват и търпят развитие през следващите седмици и месеци. Уви, не непременно позитивно за България.

Но и без това у нас фокусът на обществените дискусии обикновено бива засипан с по-лепкавите и изкуствено напомпани теми, а истински важните все остават в периферията. В този контекст и вземайки повод и данни от миналогодишното европейско изследване на ценностите, което бе припомнено през седмицата на кръгла маса в парламента, Емилия Милчева прави болезнена снимка на обществото ни в материала си „Демокрацията е добра, държавата не става“.

През седмицата се появиха нови съмнения за пореден опит на Русия да влияе върху европейската политика чрез финансиране под масата на политически субекти, които се противопоставят на либералната демокрация. Този път подкрепата е за италианската крайна десница, която е част от управляващата коалиция в момента. За разследването на седмичника L’Espresso и важните изводи от него прочетете в статията на Йоанна Елми „Руско гориво за европейски избори“.

Тази седмица ви предлагаме нов текст от поредицата ни „Китай отвътре“. Този път гледната точка е на писателката Уан Ани към положението на жените в днешното китайско общество – „Добра работа или добър брак: Жените в днешен Китай“, в превод на водещия поредицата Стефан Русинов.

И докато сме на тема Азия, не пропускайте и материала на Боян Христов „Тик Нят Хан – тайнственият мъдрец от Изтока“. Един портрет на будисткия монах, миротворец, екоактивист и борец за човешки права, наричан още Тай („учител“), последовател на „ангажирания будизъм“, който проповядва, че щастието на всички ни е свързано с любовта, състраданието и съзнателността.

В рубриката ни „Говори с Нева“ много често става дума за любовта. Този път обаче в отговор на читателско писмо Нева Мичева размишлява за раздялата и сбогуването. И за това, което остава след тях. Подсказвайки един много важен въпрос, може би най-важния: „Какво научи?“

Утре е 3 март, националният празник на България. По този повод Венелина Попова разговаря с историка Янко Гочев, който от години оспорва избора на тази дата за национален празник на България и се бори с наслоените исторически митове в колективното съзнание на българите.

И за първи път ще нарушим едно правило, което сме си самоналожили – да не препубликуваме материали, които не са написани специално за нас. Ще направим изключение именно заради националния ни празник и защото считаме, че този текст на Зорница Христова трябва да бъде припомнян и прочитан отново и отново.

Честит празник и приятно четене!