Ръмжащ и безсърдечен, фалшиво твърд, настояващ за правото на тъпотата, той е резюме на сляпото отрицание. Омразата е просто още един лукс. И Тръмп се изправи като говорител на тънкото малцинство американци, които водят добре защитен живот. Забравете бедността и причините за нея. Забравете деградацията и нищетата на милиони. Нека са пасивни.

Авторът на тези думи е популярният американски журналист и писател Пийт Хамил, дългогодишен колумнист и редактор в „Ню Йорк Поуст“. Те са по адрес на днешния президент на САЩ Доналд Тръмп, но са написани още през 1989 г. като реакция на медийната му кампания в подкрепа на смъртното наказание. Конкретният повод е бруталното изнасилване на млада жена, за което са обвинени пет цветнокожи момчета между 14- и 16-годишна възраст. Тръмп плаща 85 000 долара за цели страници в най-четените издания в Ню Йорк, за да публикува свой призив за мъст, омраза и страдание за момчетата, които впоследствие са обявени за виновни и осъдени въпреки липсата на преки доказателства. Едва през 2002 г. истинският извършител признава вината си и погрешно осъдените са оправдани и освободени от затвора. Адвокатът на петимата по този повод ще каже, че „Тръмп отрови съзнанието на нюйоркчани“.

Тръмп отрови душите, мечтите и съзнанието на много хора в Америка и по света. Идната седмица е определяща за това дали той ще продължи да прави същото още четири години. И макар че отговорът вероятно ще се забави, тъй като изборите в САЩ тази година ще са по-сложни за преброяване и обобщаване от обичайното, искрено стискаме палци той да се провали звучно и категорично.

„Нека са пасивни“ обаче е фраза, която обяснява много неща и у нас. Понякога изглежда по-удачна от „Съединението прави силата“, а може да бъде и лайтмотив на неписаната стратегия на много родни политици. Емилия Милчева се пита кой ще е следващият министър-председател на България и дали избирателите ще търсят у него качества като характер, визия за бъдещето и способност за носене на отговорност.

„Криза и лидерство“ е заглавието на тазседмичния коментар на Венелина Попова. Доколко опитите на управляващите да овладеят здравната криза у нас водят до девалвация на доверието към тях – или именно изхабеният отдавна кредит на доверие е част от проблема с липсата на респект към техните действия? Или и двете?

Политическият спор между София и Скопие е симптом и на още една криза – външнополитическа, – която изглежда „принизена до провокативни изказвания, разменяни от двете страни на границата“, по думите на новия ни автор Александър Малинов. В дебютния си материал за „Тоест“ той се опитва да отговори на въпроса какви са ползите за България от членството на Северна Македония в Европейския съюз.

Програмата за международно изследване на учениците (PISA) публикува нов доклад, който този път е фокусиран върху т.нар. глобална компетентност на тийнейджърите. Изводите за нас са тъжни, защото българчетата попадат сред най-неподготвените за глобалния свят. И сред най-нетолерантните. Повече по темата – от Светла Енчева.

Често чуваме критика, че в публикациите ни натежава женската гледна точка или дори тази на съвременния феминизъм. Марин Бодаков разговаря с психоаналитика д-р Огнян Димов за… мъжката перспектива. „Мъжът днес“ е заглавието на интервюто, повод за което стана издадената тази година книга на д-р Димов „Агресията в семейството. Пътища за преодоляване“.

Идната седмица в Пловдив за шеста поредна година ще се проведе Plovdiv Jazz Fest и макар ограничителните мерки да се отразиха доста тежко на програмата на фестивала, която претърпя няколко турбулентни промени, звездният гост тази година – Авишай Коен, все пак ще дойде у нас със своето трио и ще изнесе не един, а два концерта пред българска публика. Музикантът даде специално интервю за читателите на „Тоест“, а с него разговаря Марин Бодаков.

Нека завършим с препоръката на Севда Семер за една чудесна детска книга, която да припомним в нашата рубрика „На второ четене“. Любопитен факт е, че латвийският ѝ автор Юрис Звиргздинш е написал „Меча република“ специално за българските си читатели, а великолепните илюстрации в нея са на Кирил Златков. Иначе, пише Севда, „книгата е за позицията, която заемаме – пред самите себе си и в обществото, което заедно изграждаме“. И добавя: „Много съществено е да има такива книги и в детските библиотеки.“ И не само в детските.

Приятно четене!