Лятото на 2018-та е към края си. Вчера бе последният ден на август – месец, свързван с море и безвремие, защото обикновено друго не се случва.
Уви, това лято недвусмислено показа състоянието на разпад на държавността в България. Фалира застраховател на фона на пълно бездействие на ресорния регулатор. Вероятно най-важната за бизнеса база данни в България – Търговският регистър – се сгромоляса за половин месец. А тази седмица започнахме с национален траур. Загинаха хора заради алчността и немарливостта на други; заради институционална немощ и липса на контрол; заради корупция. Корупцията наистина може да убива хора, пред очите ни. И никакви оставки не могат да ги върнат.
Оставките са недостатъчни. Нужни са промяна, реформи и политическа воля те да бъдат извършени. Нужен е нов политически и държавотворен елит. И смяна на поколението начело на държавата. Нужна е и нова нагласа на хората да поискат промяната и да отвоюват бъдещето си. Със стиснати очи и зъби няма да се получи.
Не оставките имат значение, а фактът, че премиерът Борисов призна вина за състоянието на България, коментира Полина Паунова, а тазседмичните ѝ „Вместо новини“ наподобяват тъжно хайку.
За гнева на босите и възможно ли е той да ни събуди от безразличието към отчаяната саможертва – проследете разговора на Венелина Попова с Ренета Инджова.
За мълчанието на бизнеса относно кризата с Търговския регистър прочетете в коментара на Иван Брегов.
В третия епизод на подкаста „Паралели и меридиани“ Александър Детев разговаря с журналиста Младен Петков за токсичната среда, в която работят американските журналисти по време на мандата на Доналд Тръмп. Разговор, съчетан с новината за смъртта на сенатора бунтар Джон Маккейн.
И накрая – Нева Мичева с отговор на читателско писмо за това „да се радваш на мъничкото, дребничкото; да усещаш хубавото от всекидневието“.