„Съществува сериозен риск атаките срещу свободата на медиите в Европа да се превърнат в новото нормално“, предупреждава доклад за 2020 г. на Платформата за защита на журналистите към Съвета на Европа. Четири сигнала за заплахи за журналистиката са получени в Платформата от България през 2019 г. А „Репортери без граници“ за поредна година ни оставят на незавидното 111-то място в класацията си за медийна свобода. Последни от всички страни членки на ЕС.

На този фон няколко „медии“ синхронизирано атакуваха с клевети журналистката Венелина Попова, която е сред нашите постоянни автори. Редакционния ни текст в нейна подкрепа озаглавихме „111 нюанса кафяво“.

За криволиченията по пътя на България към чакалнята на еврозоната и за другите злободневни теми от седмицата, този път изпъстрени с „пухени възглавнички“, млечни продукти и министерски упражнения по говорене пред публика – Емилия Милчева в новия си коментар „О, Шипка, вече ще имаш тунел“ в рубриката „Вместо новини“.

„Командир или лидер – какъв го искаме“ пък е заглавието на другия текст на Емилия, посветен на политическите оттенъци в поведението на премиера на фона на коронакризата и предстоящите догодина парламентарни избори. „Ситуацията на извънредност – коментира Емилия Милчева – подхранва илюзията, че е нужен командир. Когато всъщност ни трябва добър лидер.“

Анализът на Светла Енчева тази седмица е посветен на изразените намерения на България да приема непридружени деца от бежанските лагери в Гърция. Тема, по която обаче властта мълчи, а премиерът запълва информационното пространство със съвсем други послания. Какви са възможните сценарии за това институционално мълчание?

Николета Атанасова отново ни предлага личен презокеански разказ на местен очевидец. След двата задочни репортажа от Каракас, мястото този път е Хавана и на първо четене темата е обичайната – болестта COVID-19, заплашваща целия свят. В случая обаче медицинската криза само засилва ефектите и проблемите след дългогодишния тоталитарен режим в страната.

„Това, което е нормално за хората по света, за нас в Куба е химера“, споделя събеседничката на Николета от опашката за олио, на която за пореден ден се реди, без да знае дали най-сетне ще успее да си купи този иначе съвсем базов продукт.

И накрая нека завършим с поредния текст на Марин Бодаков от авторската му рубрика „По буквите“, в която той ни среща с три новоиздадени у нас заглавия. Този път това са преведените от английски език – последният роман на Сол Белоу „Равелщайн“ и сборникът с разкази на Джон Ъпдайк „Книгата на Бек“, и японският роман „Морякът, комуто морето обърна гръб“ на Юкио Мишима – талантлив, но нееднозначно приеман в родината си писател.

Приятно четене!