Навършихме една година. Време е и за редовния ни, този път годишен отчет. Нямаме нужда от подаръци, но пък вие можете да си направите такъв, като подкрепите усилията ни да продължим да правим и развиваме „Тоест“. Така ще знаете, че съучаствате в идеята за независими свободни медии в България.

„Либералните ценности на Европа са изправени пред предизвикателство, каквото не сме виждали от 30-те години на XX век насам“, предупреждават 30 интелектуалци в публикувано в края на миналата седмица отворено писмо. Сред тях е и носителката на „Пулицър“ Ан Епълбаум, която няколко месеца по-рано написа едно от най-силните журналистически есета на 2018 г. – „Предупреждение от Европа“.

На същата тема председателят на Европейския съвет Доналд Туск посвещава своя реч от края на 2018 г. в Дортмунд, използвайки много по-малко, но не по-слабо въздействащи думи. „Да се вслушваме в Касандрите, но да избираме лидери като Одисей“, ни казва той. Речта преведе Иглика Иванова.

Иглика Иванова дебютира тази седмица при нас и с обзорния си материал за антиправителствените протести в Сърбия, които започнаха през ноември миналата година и продължават всяка събота. За тях и бездруго почти няма публикации в българските медии. Прочетете статията ѝ #PočeloJe: „Има нещо гнило в Сърбия“.

Не, не сме забравили и актуалните събития на седмицата от България. „Как властта удави туризма в Черно море“ е обзорният материал на Емилия Милчева за поредните случаи на застрояване по Черноморието ни от началото на годината насам. С препратки към миналото, за да се покаже как това е „щафета, която всички правителства си предават едно на друго, независимо дали са доминирани от ГЕРБ, или от БСП.“

„Ало, Банов съм“ няма да приключи с „Чао, Банов“. Засега“, твърди Венелина Попова в своя анализ на корупционния скандал на седмицата. Очевидните неща тук са твърде скучни, но някои детайли, които сякаш се заобикалят, са далеч по-любопитни. Както и защо Борисов този път няма да прибегне към любимия си ход с оставките.

Рубриката „Глобално село“ този път е посветена на опозицията в три държави, където тя е сломена – Камерун, Камбоджа и Бахрейн. В паралелен контекст на събитията от Венесуела Огнян Цветков иска да напомни, че „когато властта нарушава правата на народа, народът посяга към властта“.

В новия текст от рубриката на Стефан Русинов „Китай отвътре“ ви предлагаме негов превод на лекцията на писателя Нин Кън, изнесена в американските университети Мидълбъри и Харвард: за изгубената мяра сред властта в Китай, за безтегловността, в която е оставено китайското общество, и за единствения начин да проумеем всичко това – чрез литературата.

И накрая, да завършим с нещо красиво. Една пиеса, превърната във филм. Текстът „Тайна среща в Градината“ на Велислав Иванов е интерпретативен, провокиран от личните усещания, които филмът „Безкрайната градина“ (режисьорски дебют на Галин Стоев в киното) е провокирал у него. За града, който не е просто център на травми или отрицания, а в който „са постижими споделени острови на щастие и смисъл“.

И преди да ви пожелаем приятно четене, да обърнем внимание, че добавихме в нашия SoundCloud, както и към интервюто ни отпреди две седмици с проф. Инна Пелева, пълния аудиозапис на нейната лекция от 19 януари т.г. в Пловдив за „Неосветените дворове“ и Йордан Радичков. Силно ви препоръчваме да я изслушате в някой час, заделен за намиране на себе си:

Докато чакаме чудото да ни се случи в това безкрайно летене, какво да правим? Да се порадваме и да се опитваме да обичаме това, което ни заобикаля. Радичков ни е дал един много лесен буквар на привързаността и аз ще си позволя да го припомня:

„Земица, житце, кукурузец, гущерче, тревица, хлебец, лучец, сиренце, водица, винце, ракийка, чешмица, майчица, прозорче, бобец, фасулец, бобена чорбица, булчица, овчица, черешка, ябълчица, любениче, човечец, слънчице, народец, мравчица, могилка, петленце и кокошчица, сестрица, хаирец, бакърец, гърненце, керемидка, синя сврачка, коритце, богородичка, яйчице, цървулки, църквица, връвчица, селце, пътечка, махалица, мерудийка, копърец, пиперец, солчица, туршийка, тютюнец, огнец, звездица. Бог създаде света, но не се трогна от него, дори с пръст не го докосна. А човекът умали създаденото от Бога, трогна се от умаленото и не само го пипна с пръст, но и го погали.“

Да погалим света – това като че ли е напълно достатъчно, докато чакаме чудесата.

Приятно четене и слушане!