Без критична журналистика ще трябва да се сбогуваме и с демокрацията.

Това написахме преди малко повече от година в редакционен текст в защита на Венелина Попова, която тогава беше атакувана заради свое разследване. Уви, съвсем наскоро срещу нея отново беше направен опит за натиск – този път институционален. Журналистката беше поканена в полицията да даде показания за свой аналитичен коментар за „Тоест“, свързан с ДПС и Делян Пеевски. На разпита тя беше попитана как подбира темите за своите журналистически материали. Ако през седмицата сте пропуснали нейния разказ от първо лице, прочетете го сега.

Междувременно Върховната касационна прокуратура се самосезира по случая на Венелина и назначи проверка в Дирекция „Инспекторат“ на МВР относно действията на служителя, извършил разпита. В съобщение до медиите държавното обвинение свали всякаква отговорност от наблюдаващия прокурор по досъдебното производство, твърдейки, че той не е давал указания на разпитващия полицай за въпросите към журналистката. Какво твърди пък служителят, на когото първоначално е възложен този случай и който формулира въпросите в постановлението по делегация – и не трябва ли именно той да бъде обект на проверката на Инспектората на МВР? На тези въпроси е посветен последващият текст на Венелина по темата.

„Стегнете се. Пак ни чака преход“ пък е заглавието на новия вътрешнополитически анализ на Емилия Милчева тази седмица. Тя е убедена, че за част от българите новината никак няма да е позитивна, но за други това ще прозвучи оптимистично. Въпреки че ефектите изобщо няма да са еднозначни, промените – константни, а посоката – целеустремено правилната.

Марин Бодаков бе силно впечатлен от една фотоизложба на Веселина Николаева – LUCID EYES. Макар отминала (състоя се в софийската галерия „Синтезис“ между 13 май и 10 юни), Марин се връща към кадрите от нея и споделя емоциите и мислите, които те са провокирали у него, а междувременно взе кратко интервю от фотографката. Прочетете повече в „Това, което си отива завинаги“.

Време е и за нова препоръка в рубриката ни „На второ четене“ – книгата „Изгубената душа“ на Олга Токарчук и Йоана Консехо. Изборът е на Севда Семер, която ни въвежда в повествованието така: „… историята [e] за мъж, който един ден се буди и открива липсваща част. Забравил е не само собственото си име, но и изобщо как да разговаря със себе си.“ И завършва със съвета, че „това е книга, която да подариш – първо на себе си.“ Прочетете защо.

Нека завършим с нов отговор на читателско писмо в рубриката ни „Говори с Нева“. Темата този път е доста близка до всички, които дори в уютните си връзки са чувствали разминаване или неразбиране на човека до тях. Понякога това води до преосмисляне на взаимоотношенията в тяхната цялост. Заглавието на новия текст на Нева Мичева е „Облаци в рая“. С него ви пожелаваме слънчев уикенд.

И приятно четене!