Любителите на фентъзи жанра у нас със сигурност напоследък са объркани. Понеже българската реалност става все по-трудно отличима от фантазиите… на някой много болен мозък. И докато мишлетата продължават да не смеят да подадат нослета от дупките си, ландшафтът се пренасели от джуджета, каскети, компромати и кирливи ризи във всякакви мултимедийни формати.

Разбираме, че скандалите напоследък вече звучат банално и досадно. Но това, което със сигурност не бива да пропускате, е втората част на историята за „Осемте джуджета“.

Не подминавайте и мълчанието на замесените, воглаве с прокуратурата, която иначе се е вживяла в ролята на посредствен папарак, разпространяващ жълтениите, до които се е докопал, ровейки из боклука.

Емилия Милчева тази седмица надзърта под повърхността на видимите взаимовръзки между актуалните обществени скандали в анализа си „Територия на връзките. Кой е босът – и кой умира прав“. Управляващите преследват ли бизнесмени, които се осмеляват да финансират политическите им противници? Превръща ли се президентът в говорител на опозицията? Четивото просто е задължително – по един куп причини.

Новият текст в рубриката ни „Хроники на инфодемията“ съвместно с Асоциацията на европейските журналисти в България проследява мотивите и някои от източниците и усилвателите на конспиративни теории, които внушават, че вирусът на COVID-19 е създаден злонамерено в лабораторна среда с геополитически цели. Автор на материала „Пандемия в епруветка“ е журналистът Петър Стоянов.

Темата за АЕЦ „Белене“ периодично се връща във фокуса на общественото внимание. В началото на седмицата стана известно, че според Европейската комисия такава тема няма, доколкото България въобще не е започнала нужната процедура по лицензиране. Нашето Министерство на енергетиката смята, че това (поне към момента) не е нужно. Венелина Попова дискутира въпросите около възобновяването на проекта за новата ядрена централа с енергийния експерт Тодор Тодоров, според когото основната цел в крайна сметка е да се източва бюджетът.

Ако разнищим много от проблемите у нас, а и по света, нерядко стигаме до извода, че зародишът на злото често е свързан с образованието – с качеството, липсата или недостъпността му. Смисълът от образованието в месомелачката на съвременния свят е темата на книгата на Харалд Леш и Урсула Форстнер Wie Bildung gelingt („Как образованието сполучва“), която излезе наскоро в Германия. Това е темата и на материала на Светла Енчева „Образование за хората. Книга като разговор“.

Съвсем скоро пък у нас беше издадена за първи път една много интересна книга, базирана на стотици пътеписи и лични записки на пътешественици от Западна Европа, които са посетили България преди Освобождението. С проф. Марко Шьолер, автора на This Unknown Land („Тази непозната земя“), разговаря Зорница Христова. Как изследователи, ботаници, геолози, естественици и туристи са видели България извън рамката на политическите сблъсъци от онова време, прочетете в интервюто „Българският ХIХ век според хербария“.

Седмото издание на фестивала „ФотоФабрика“ стартира през седмицата с колективната изложба Memento Mori на осемнайсет млади български фотографи. Стефан Иванов беше на откриването и споделя усещанията и мислите, които са го споходили, съпреживявайки видяното. Той ни разказва и за още две предстоящи събития от тазгодишната програма на „ФотоФабрика“, която обобщи под заглавието „Изпитание и надежда“.

Стефан е автор и на новата препоръка за позабравена книга от рубриката ни „На второ четене“. Този път това е романът „Рифът“ на Едит Уортън, първата жена – носителка на „Пулицър“ за литература. Самата авторка сякаш не е харесвала особено тази своя творба, но Стефан Иванов никак не е съгласен:

Внимателно, като с микроскоп от фина словесна фантазия, са проследени малки и големи сърдечни чудеса и борби, предателства и компромиси, събирания и раздели. При това с мяра и без да се стига до ненужна мелодрама. Усетът на Уортън за социално наблюдение, анализ и детайл е забележителен. Езикът и стилът, ритъмът на фразата са едва ли не музикални. Нейното писане доставя почти сетивно удоволствие. По страниците има вихър от танцуващи изречения в главозамайваща хореография.

Приятно четене на новия ни брой!