Защо САЩ посочи Миталов, а не някой олигарх? А може би трябва да поставим въпроса другояче – както прави Емилия Милчева в своя анализ. Кой ще свърши работата на българските институции? Защото тяхната работа не може да бъде отметната нито от Вашингтон, нито от Москва. И мъката, и надеждата са само тук, казва Емилия след прецизен обзор на енергийните геополитически игри на световните играчи, от които България е печално зависима. А това, че собствените геополитически избори са разколебани далеч не само с външна помощ, е факт, който не може да не ни стряска.
Президентът Румен Радев като популист. Министър-председателят Бойко Борисов като популист. Два популизма в публична схватка. Дали това е нова ситуация в българския политически живот – или можем да прочетем снетото от правителството президентско доверие през позицията на президента Желю Желев на т.нар. Боянски ливади, след която падна управлението на Филип Димитров? Венелина Попова следи сюжетите, с които обраства – от Изток и от Запад – битката между двама популисти. Прочее, битка за тяхното политическо оцеляване в криза, която обхваща все повече и повече територии от нашето всекидневие.
Емилия Милчева в паноптикума на седмицата: смешното и страшното се смесват с неудържима сила… Вместо новини имаме постоянно мисирене, бризгане, чистене. Как да се справим с всичко това? Ето отговора на Емилия: „Според психолозите унижението се извършва от хора с неадекватна самооценка, които го правят, за да поддържат позитивния си образ: принизявайки другите, да се издигнат над тях. Единственият начин човек да се справи с унижението е да отговори. „Страхливец и подлец!“ е отговорът. Лесно е да унижаваш хора, които поради определени обстоятелства са принудени да изтърпят унижението. Но на точно такива оскърбители е добре да се озъбва човек.“
„Шоуто на Николаос Цитиридис“ по bTV замени след десетилетното му господство шоуто на одиозния Слави Трифонов. Има ли съществена промяна в посланията? Дали Цитиридис и неговите сценаристи последователно ще проявяват чувствителност към човешките различия? Ставаме ли свидетели на действително нови и далеч по-толерантни нагласи? Ще се разделим ли с патриархалните стереотипи, които Трифонов ползваше като бухалка? А може би чуваме как се смее едно ново медийно поколение? Светла Енчева се опитва да отговори на тези въпроси с анализа си на първите изяви на Цитиридис.
В новата рубрика „По буквите“ Марин Бодаков чете заедно с читателите на „Тоест“ три книги, издадени съвсем наскоро. С Исмаил Кадаре попадаме в първите години след установяването на комунистическата власт в Албания – времена, в които дори албанският език символично може да загуби статуса си на официален. С последната новела на Иън Макюън се озоваваме едновременно в света на Кафка и на съвременна Великобритания, а лудостта Брекзит наднича от всяка страница. А с какви митове работят в прозата си двамата прочути автори, можем да разберем от представителния том разговори с Джоузеф Камбъл.
На 22 февруари т.г. в София ще се състои поредният „Луковмарш“. За какво не говорим, когато говорим за него? И какво трябва да обясним на гимназистите за неонацизма, расизма и антисемитизма? Марин разговаря с Еми Барух за изобретателното насъскване на хора срещу хора.
Приятно четене!