България изпрати 2021 година вторачена в промяната. И разбира се, както е обичайно, някои гарнираха промяната с надежда, други я поръсиха със скептицизъм, а трети я овкусиха с отрицания. Уви, границата между две години не е нищо повече от дата в календара, която е само репер във времето, но сама по себе си не обещава и не гарантира нищо. Още по-малко промяна.

От „Тоест“ обаче правим нашата малка промяна. Започваме новата година с различен ритъм на публикациите, които няма да излизат както през последните три години само в събота. Материалите вече ще се появяват на сайта през цялата седмица, а в събота само ще обобщаваме всичко публикувано в обичайната си редакционна статия, която четете в момента. Може да я получавате и като бюлетин директно по имейла, ако сте се абонирали за това. Така тези от вас, които са свикнали да четат „Тоест“ със съботното си сутрешно кафе, могат да продължават да го правят. А тези, които предпочитат да отварят директно сайта ни, ще откриват нови публикации в различни дни.

Редакционните ни статии „Седмицата“ занапред ще бъдат подписвани от някой от нашите автори или редактори и ще се подготвят от различен човек от екипа ни. Той ще има свободата да пречупва представянето на статиите ни през своя поглед, с което търсим различния дискурс и почерк. По своя преценка седмичният коментатор може да представя накратко и теми от български и чуждестранни медии, които е преценил за важни, както и да реферира към материали извън публикуваните в „Тоест“.

И през 2022 г. ще продължим да коментираме и анализираме по-важното от новинарския поток и сферата на културата. Избирателно, с чувствителността на нашите автори към общественозначимите въпроси и теми за бъдещето на всички ни.

В края на миналата година в „По буквите“ Зорница Христова представи сборника с избрани стихове на немската поетеса Нели Закс „Смъртта още празнува живота“. Тогава ни обеща интервю с преводача на сборника Любомир Илиев. Вчера (петък) публикувахме техния изключително интересен разговор. Рядко може да попаднете на такова интервю, затова нека започнем обзора на седмицата, а и новата година с разговор за трудна поезия вместо с анализ на непосилната лекота на политиката.

Да продължим с друга книга. Не от тези, които обикновено представяме в рубриката си „На второ четене“. Необичайно личен и емоционален е текстът на Стефан Иванов, който този път е повече музикален фен. В рецензията си на „Аз | Остава“ от Георги Гаврилов, Мария Куманова и Наталия Иванова той пише: „… това е книга, създадена с грижа, внимание и желание за изчерпателност. Самият том като обект и полиграфия също е впечатляващ с обема и качеството си. Това не е обичайна биография на музиканти, а е пъзел от разговори, снимки, текстове на песни и думи от хора, близки на групата.“

Идната седмица, на 12 януари, предстои среща на Съвета „НАТО–Русия“, който не е заседавал от 2019 г. Поводът, разбира се, е дрънкането на оръжия на границата между Украйна и Русия. Преди това, на 10 януари, официални представители на Вашингтон и Москва ще имат предварителни разговори в Женева. На този фон през изминалата седмица избухна и ожесточен вътрешен конфликт в Казахстан. По тези теми Венелина Попова разговаря с Деян Кюранов, доктор по философия, политически изследовател и програмен директор в Центъра за либерални стратегии.

На 6 януари се навърши една година от атаката над Капитолия от привърженици на Доналд Тръмп, който отказа да признае изборната си загуба. Срамно събитие, което обаче е ключово за историята на САЩ и бъдещето на американската политика. По този повод „Ню Йорк Таймс“ започна поредица от публицистични есета, всяко от което заслужава внимание. Ние ви подаряваме отключен линк към есето на Франсис Фукуяма One Single Day. That’s All It Took for the World to Look Away From Us, което е част от поредицата.

Социалните мрежи и особено Facebook носят огромна вина за насъскването и радикализирането на хората, както и за разделението на обществото на воюващи лагери по една или друга тема. И това продължава. Изданието The Markup създаде и поддържа инструмент за анализ на информацията, която алгоритмите на Facebook селектират и предлагат на американците според техните политически симпатии. Година по-късно наблюденията показват, че привържениците на демократите и тези на републиканците на практика виждат две напълно различни версии на социалната мрежа. Прочетете повече в статията One Year After the Capitol Riot, Americans Still See Two Very Different Facebooks.

Фалшивите новини и дезинформацията объркаха хората и относно значимостта и безопасността на ваксините. А това застрашава живота на уязвимите хора навсякъде – особено на болните, възрастните, медиците, живеещите и работещите в домове за възрастни хора. У нас част от вината, за съжаление, се носи и от лекари, които не застанаха с професионалния си и морален авторитет зад науката и не направиха нужното, за да разсеят съмненията на хората. Дори по-лошо, голяма част от медицинските лица подхранваха и споделяха тези съмнения.

А проблемът е, че всеки, който не е ваксиниран, улеснява разпространението на заразата в обществото и увеличава вероятността коронавирусът да стигне до уязвими хора. Разпространението на вируса има и значително икономическо въздействие, тъй като инфекцията засилва недостига на работници и служители, включително на медици, и забавя възстановяването на икономиката във всички области. В същото време уязвими в някакъв момент може да бъдем всички, колкото и млади или здрави да ни се струва, че сме в момента.

Злоупотребата с тази тема с цел извличане на политическа популярност е опасно и безчовечно, защото се измерва със загуба на човешки живот. Въпреки това местни политици го правят без никакви скрупули, подхранвайки страховете и колебанията на хората и безцеремонно отричайки научния консенсус по темата. На това е посветена статията на Зорница Латева „COVID-19 за политическа употреба“, която публикувахме още преди празниците.

Не пропускайте и материала на Константина Василева „Как липсата на стандарти за отразяване на научни теми допринася за инфодемията“, който чудесно обобщава добрите и лошите практики, както и дефицитите, които медиите, за съжаление, демонстрират при отразяването на научни теми. В синхрон с добрите практики, съдържанието на статията беше проверено от д-р Аспарух Илиев, ръководител на лаборатория в Университета в Берн, и допълнено с неговия личен коментар.

За да добавим още контекст по темата COVID-19 и как се справят на други места по света, прочетете материала на ProPublica за това как Хонконг се справя с пандемията: I Saw Firsthand What It Takes to Keep COVID Out of Hong Kong. It Felt Like a Different Planet.

Темата за българо-македонските отношения и търсенето на решение за отпадане на нашето вето върху преговорната рамка за присъединяване на Северна Македония към ЕС ще продължава да стои на дневен ред. Дали е възможна някаква развръзка след последното преразпределение на политическия пейзаж у нас, е тема на анализа на Александър Нуцов „Македонският въпрос в контекста на политическите промени в България“, публикуван преди коледните празници.

Новогодишният ни подарък за нашите читатели бе непубликуваният досега на български език разказ на Капка Касабова „Деветата чешма. Един ден на колибите“. Оригиналът на английски излезе в 157-мия брой на британското литературно списаниe Granta. Българският текст е преведен от Мария Змийчарова и от самата авторка. Ако сте го пропуснали между празниците, струва си да отделите време за него сега.

Накрая нека припомним, че през седмицата големият испански режисьор, хуманист и запален фотограф Карлос Саура навърши 90 години. Смятан за един от живите класици на съвременното европейско кино, той продължава да прави филми и изложби, чрез които води своите битки срещу политическите недъзи, корупцията, цензурата над медиите и авторитаризма. Самият той, повлиян от творци като Луис Бунюел и вдъхновяващ други, като Педро Алмодовар, ползва метафорите на изкуството си, за да провокира обществена промяна – нещо, в което той намира смисъла на изкуството. Нещо, за което тъжно малко негови по-млади съвременници имат кураж и гръбнак.

Споменавайки тримата режисьори в едно изречение, ви провокираме да гледате филма на Карлос Саура „Ментово фрапе“ (1967) – един от испанските филми, от които Алмодовар признава, че черпи вдъхновение, и в същото време е своеобразно преклонение пред Луис Бунюел. А метафората е скрита около главната героиня – едно модерно и много свободно момиче, контрапункт на всичко, което е Испания през 60-те. Филмът може да се тълкува и като завоалирано обвинение срещу репресиите и лицемерието на дребната буржоазия от онова време, но е много повече от това.

Това е от мен тази седмица. Приятно четене и гледане!

И за много години!