Изборите отминаха. И очаквано, не само не донесоха решение на кризата в управлението на страната, но и поставиха някои нови въпроси, чиито отговори съвсем не са очевидни. Но преди всичко…

През седмицата лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов сътвори шумен скандал, опитвайки се да изгони от пресконференция неудобни нему журналисти. Това само по себе си не е новина. Помним и други политици, които обичаха да размахват пръст на медиите. Помним и такива, които, съзнавайки своята посредственост, градят кариера със слалом от един на друг скандал, за да поддържат вниманието към себе си. Но те успяват именно защото винаги има рояк от други журналисти, готови да припкат наоколо и безкритично да препредават тезите им. Вместо да ги удавят в тишина в името на професионалната чест и достойнството на цялото общество. Гръбнак е нужен и в политиката, но много повече в журналистиката.

Но да се върнем към изборите. Звучи екстравагантно, но до неотдавна всички участници в изборите все търсеха (че и намираха!) някакви доводи да твърдят, че именно те са спечелили. Интересно е, че след гласуването в неделя никой много-много не иска да се припознае като победител. Така че въпросът „Кой всъщност спечели изборите?“ изобщо не е неоснователен. В материала може да прочетете мнението на Светла Енчева по темата.

След резултатите от гласуването в неделя коалициите изглеждат от трудни до невъзможни. Идеята ГЕРБ да пенсионира Борисов, за да се отвори някаква перспектива пред България, остава в сферата на невероятното. А прекрачването на установените червени линии от останалите ще е равносилно на политическо самоубийство. Затова и коментарът на Емилия Милчева тази седмица е с поглед малко по-напред във времето в опит да се предположи откъде би могла да дойде някаква развръзка. И уви, изглежда, че няма как да минем без някои „малки убийства“ след 2 октомври.

В Европа кризите също нямат очевидни решения, а редица външни фактори и събития никак не улесняват нещата. „Трусовете в Източното Средиземноморие чертаят криза и за ЕС“, твърди в свой анализ за „Тоест“ нашият близкоизточен анализатор Мирослав Зафиров. От една страна, добрата новина е, че Израел и Ливан може би най-сетне са съвсем близо до споразумение за морската граница помежду си. От друга, темата е свързана със сериозни енергийни интереси и с надеждите на ЕС да задоволи част от енергийните си нужди именно с ресурсите от този регион.

Седмица преди България, предсрочни парламентарни избори се проведоха и в Италия. Част от партньорите в спечелилата коалиция не крият симпатиите си към Путинова Русия, а други, като медийния магнат Берлускони, са директни проводници на руските пропагандни послания – както лично, така и чрез свои медии. Ангел Петров проследява детайлите по темата в обзорен материал за съвместната ни рубрика с АЕЖ „Хроники на инфодемията“. Не пропускайте текста му „Червеят на съмнението. Повлия ли Русия на италианските избори?“

Нека завършим с интересна книга. В рубриката ни „На второ четене“ този път Севда Семер е избрала да привлече читателския ни интерес към сборника с разкази „Американският любовник“ на Роуз Тримейн. Случайно или не, Севда завършва така своята препоръка:

Няма как да не се зачудиш какво щеше да е, ако всеки от нас осиновеше любимото си място за разходка и го поддържаше чисто. Сетих се за Смити и неговата отдаденост, когато излязоха резултатите от последната избирателна активност. В крайна сметка това сякаш е най-добрата препоръка за сборник с разкази – че героите остават да ти правят компания и след като си приключил с четенето.

Хубав уикенд и приятно четене!