Тези, които биха се отказали от основна свобода, за да се сдобият с малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.

Бенджамин Франклин, 11 ноември 1755 г.

„Разразилата се криза на общественото здраве сякаш отвори механизма на света и разкри ръждясалите чаркове, от чиято подмяна зависи устойчивото ни оцеляване.“ Така започва коментарът на Йоанна Елми за трудната ситуация, в която се намираме всички. Но не е ли тя нашият шанс за равносметка? Как да се ориентираме в тази динамична и шумна информационна среда? На кого да вярваме? Какви избори ни предстоят – индивидуално и заедно като общество? Научили ли сме си уроците от предишните кризи?

Спасяването на икономиката е въпрос, който не можем да отлагаме твърде дълго. Според Емилия Милчева, докато светът отсега започва да се учи как да живее с кризата, причинена от пандемията, нашата нагласа сякаш е да отлагаме това за после. Но този лукс не можем да си го позволим. Ако оставим ръкоплясканията за ограничителните мерки на управляващите и ехото от брифингите на щаба да заглушават напълно рационалния разговор за бъдещето ни, цената ще бъде твърде висока.

Продължаваме темата с отворените църкви, където струпването на много хора по повод предстоящите празници увеличава риска от разпространението на заразата. Този път потърсихме за мнение проф. Мария Шнитер. „Не трябва да отнемаме свободата на хората да влязат в храм за индивидуална молитва“, казва тя. За битието на Православната църква в ситуация на пандемия с нея разговаря Венелина Попова.

Социална ли е социалната дистанция? И кога тя се припокрива или кога се различава от физическата? Това е тема на анализа на Светла Енчева тази седмица. Пандемията, твърди тя, засилва дискриминацията – не само спрямо традиционно сегрегирани и живеещи в крайна бедност социални групи, но и спрямо различни националности и раси. А дали няма да породи и захранва омраза към мобилните и мигриращите?

Съвсем удачна за контекста, в който попаднахме, е една детска книга, която би отворила очите и на много възрастни. В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов е избрал книжката „Диктатура и демокрация“, издадена преди вече седем години, но все така актуална днес. „Тази внимателна и умна детска книга обяснява ясно как демокрацията се нуждае от бдителни хора, които не само ругаят властта, докато похапват или гледат телевизия, а задават въпроси, проверяват факти и предлагат решения“, пише той.

Лъкатушейки между темите за свободата, изборите, демокрацията и ограниченията, вероятно няма да ви изненадаме твърде много със селекцията на Марин Бодаков в неговата рубрика „По буквите“, която този път е озаглавена „Багряна, Гьоте, Сноудън“. Не е ли очевидно? От поезията на Багряна и Гьоте до автобиографичния разказ на Сноудън за разкритията през 2013 г. всъщност лъха едно и също – неприкритата любов към човека.

Нека останем на литературна вълна… с една изненада. Публикуваме най-новия кратък разказ на един от големите разказвачи на Израел и любимец на българската четяща публика – Етгар Керет. Нарича се „Маслини, или блус за края на света“ и е излизал досега само в италианския вестник „Кориере дела сера“. А вече и на български в „Тоест“. Заедно с блицинтервю с писателя, направено от любимата ни Нева Мичева.

И като споменаваме Нева Мичева… време е за нов отговор на читателско писмо и нейната авторска рубрика „Говори с Нева“. Този път въпросът е „Какво те радва напоследък?“. След известно лутане в търсенето на извори на радост по време на изолацията, както и след вътрешен сблъсък с нападателните нагласи на собственото си съзнание, Нева започва да учи… есперанто. „Чувствам се у дома си. Всичко може да бъде наред и това сякаш стига“, завършва разказа си Нева.

А на вас какво ви е достатъчно?

Приятно четене и се запазете здрави!