Едва когато Марин ни напусна, осъзнахме пълния мащаб на неговото себераздаване. Знаехме, че го прави, но не подозирахме на колко много хора и в колко много посоки и проекти се е нагърбил да помага.

През седмицата загубихме друг приятел на „Тоест“. Имахме късмета още в самото начало, преди още дори да сме изяснили за себе си някои детайли, да споделим плановете и идеите си с Нери Терзиева. Вероятно няма да е изненада за никого, че тя прегърна всичко с отворени обятия, без резерви, и ни даде най-важното – кураж и подкрепа. А едва се бяхме запознали. И през годините продължи да ни прегръща навсякъде, когато се срещнехме случайно из улиците на Пловдив. Последната ни среща бе точно такава, непланирана, случайно се мярнахме по бул. „Мария Луиза“. Тя бързаше, но ни прегърна сърдечно, преди да продължи. Не подозирахме, че тогава сме се сбогували.

Седмицата не беше особено запомняща се. Освен ако не държим да помним цяла купчина неудачни публични изявления и прояви на политиците ни. Емилия Милчева коментира сексуално оцветения преразказ на транспортния министър Николай Събев на вътрешнокоалиционните взаимоотношения. Тя припомня, че на този терен тревата е поизтъркана от предходната власт, а от сегашните управници продължаваме да очакваме политика и резултати вместо нескопосани метафори.

Калина Константинова е другото име от правителството, което провокира буря от реакции. Според Светла Енчева обаче персонифицирането на проблема в личността на вицепремиерката означава да пропуснем, че той се корени в дисфункциониращата от години социална система. И разбира се, в местното незряло отношение към човешките права по принцип. Прочетете статията ѝ „Не стреляйте по Калина Константинова“.

„Как преподаваме и говорим за комунизма“ е заглавието на интервюто на Йоанна Елми с Луиза Славкова от „Софийска платформа“. Във фокуса на разговора са организираното от гражданската инициатива лятно училище в гр. Белене, паметта за комунистическата диктатура и важността на гражданското образование при малки и големи. „За нас разговорите за историята на комунизма не са самоцел, те са част от опита ни да усилим значението на демократичната култура в нашето общество. Войната в Украйна е най-радикалното доказателство защо познаването на миналото е важно“, казва Славкова.

Тази седмица в рубриката „Говори с Нева“ разговаряме за гнета на семейните празници над несемейните хора в непразнично настроение; за напрежението, породено от чуждите и собствените очаквания на определени дати; за възможностите, превърнати в задължения и носещи тъга вместо удовлетворение. И малко за световния ден на велосипедите, свети Кевин Ирландеца и Уолт Уитман с „яснота и нежност“.

В рубриката ни „На второ четене“ този път Севда Семер е подбрала заглавие на писателка, родена в средата на ХVIII век. Първоначално книгата е публикувана анонимно заради тогавашните обществени нагласи спрямо явлението жена писателка. Епистоларният роман „Евелина“ на всичко отгоре е социална сатира и е написан от Франсис Бърни, когато тя е на 26 години. В него се разказва за сблъсъка на млада и красива жена с обществото и мъжете. Според Севда, освен че четивото е забавно, книгата е ценна като показател за развитието на литературата и на романа в частност, както и на отношенията между мъжете и жените.

И накрая – една препоръка от мен. Особено подходяща заради някои местни събития от седмицата. Ако сте пропуснали речта на новозеландската министър-председателка Джасинда Ардърн пред завършващите Харвардския университет, ви съветвам да си доставите това удоволствие. Особено ако страдате от онази хронична жажда да чувате от политиците това, което трябва да бъде казано, по начина, по който трябва да бъде казано.

Приятно четене и гледане!