След горещото протестно лято ни очаква и сложна политическа есен. Тя започна твърде рязко, след като продължилите два месеца мирни протести бяха прегазени от полицията и жандармерията с несъразмерна сила и ярост, с арести и безогледен побой над граждани и журналисти. Ако има някаква добра новина след тези събития, това е, че вече не е възможно България да остане извън вниманието на европейските и световните медии и политици.


Николета Атанасова бе из улиците на София през нощта на въпросния 2 септември. Нейният репортаж от горещите точки на протеста включва преки наблюдения на случилото се около нея, както и разговори с протестиращи и представители на полицията. Съдържа и най-важния въпрос – кой е отговорен за полицейските репресии онази нощ. Нищо че отговорът е очевиден.


Емилия Милчева също следи протестите от Росенец до София и смята, че те вече постигнаха най-голямата си победа – да гарантират невъзможността сегашното управление да продължи дори и чрез кръпки и патерици като идеите за експертен кабинет. Но не протестите ще съборят Борисов, защото той вече е изваден от уравнението – за това ще е важно за кого и как ще гласуват българите на следващите избори.


Венелина Попова е фокусирала вътрешнополитическия си коментар именно върху идеята за експертен кабинет. И макар да я намира за пагубна за развитието на България, не изключва това да е краткосрочният опит на статуквото да излезе от патовата ситуация, в която се намира. Според нея ключов фактор за намиране на позитивно за бъдещето на страната ни развитие е енергията на протестите да се съхрани и увеличава.


Въпросът „за“ и „против“ носенето на маски като предпазно средство срещу разпространението на COVID-19 е една от основните дъвки на дезинформацията. Уви, някои обществени фактори, които иначе трябваше да дефинират правилата и да обяснят детайлите, проявиха колебливост и спомогнаха за информационния хаос. В съвместната ни рубрика „Хроники на инфодемията“ с Асоциацията на европейските журналисти тази седмица Надежда Цекулова проследява развитието на темата с маските и допълва важни детайли, върху които все някак не се акцентира достатъчно.


Осем жени в България загубиха живота си в резултат на домашно насилие само през двата месеца на извънредното положение у нас. Когато точно преди една година във Франция масово започват да лепят послания на публични места, за да привлекат вниманието върху проблема, средностатистически на всеки 48 часа една жена в страната бива убита от партньора си. Десислава Милева разговаря с част от активистките за кампанията им в един емоционално труден, но задължителен за четене текст.


Стефан Русинов, който води нашата рубрика „Китай отвътре“, проведе необичайно интервю с американския фантаст от китайски произход Кен Лиу, носител на много престижни награди и като автор, и като преводач. Опитът на Лиу като софтуерен инженер и правен консултант добавя онази щипка реалност във фантастиката, която пише.


И нека завършим с три нови книги, които привлякоха вниманието на Марин Бодаков за рубриката му „По буквите“. Този път това са антологията на Иван Вазов, съставена от Борис Христов; „Микроскрипти“ на Роберт Валзер, която Марин определя като артистичен обект – рядкост за българската издателска култура; и сборникът с есета на Маргьорит Дюрас „Материалният живот“.

Приятно четене! И може да купите през уикенда някоя играчка за ваше или близко дете от „Хиполенд“ в знак на несъгласие с поредната репресия на държавата.