„Винаги сме знаели, че корупцията в България е голяма, но не и че е по-голяма от държавата.“ Така започва анализът на Емилия Милчева, повод за който е новината на седмицата – наложените от САЩ санкции по Глобалния закон „Магнитски“ на Васил Божков, Делян Пеевски, Илко Желязков и още трима български граждани. За последствията от това и релациите на темата с други важни детайли четете в „Американски десант. Плаващите пясъци на корупцията“.

Същата тема провокира Венелина Попова да покани на разговор евродепутата от „Демократична България“ Радан Кънев, според когото е време политиците да поемат отговорността и да започнат разговор за бъдещето на България, стъпвайки върху енергията, която гражданското общество излъчва в последно време. Юристът смята, че в близките дни и седмици може да очакваме рязко втвърдяване на тона към България от страна на Брюксел.

Уви, освен с корупцията напоследък сме известни и с високата смъртност у нас. Въпреки оптимистичните числа за намаляващите нови случаи на заболели от COVID-19 в началото на летния сезон. В „Повече от един на 400“ Светла Енчева припомня тъжните статистики, които ни поставят на незавидната седма позиция по жертви на милион население. Както и че ако броят на ваксинираните не се увеличи, ситуацията не само няма да се подобри, но рискуваме да загубим живота на още много хора.

Ваксинирането на възможно по-голяма част от нас е единственият начин да се завърнем към обичайния си начин на живот отпреди началото на пандемията. Но България не вярва на ваксини, пише Йоанна Елми в тазседмичния си материал и проследява редица предпоставки за ситуацията, в която се намираме днес. Много данни и изследвания показват как неблагоприятни фактори – като лоша здравна култура, уязвима система на обществено здравeопазване и недоверие в прогреса – се съчетават в перфектна буря по време на пандемия.

„Час по човечност“ е заглавието на разговора на Марин Бодаков с Алберта Алкалай – журналистка и потомка на спасени през Втората световна война бургаски евреи, която чрез публицистика, литература и документално кино се опитва да гради мостове през разделението. За трансформациите на паметта, за хуманизма на младите хора и за превъплъщенията на действителността в изкуство прочетете в интервюто.

Инфраструктурата на съвременния танц у нас е разпиляна между няколко пространства, но отсъствието на споделено национално пространство – със собствена програма и възможности за репетиции, което да приобщава средата и публиката – е все по-видимо. В тази връзка Демна Димитрова разговаря с хореографите Симона Дяконеску, Вили Прагер, Кармен Коцофана и танцьора Адриан Попица за Националния център за танц в Букурещ и за неговата роля в развитието на съвременния танц и пърформанс в Румъния.

Нека завършим с интересна книга, препоръчана ни в рубриката „На второ четене“. Тази седмица Севда Семер реши да ни припомни заглавието „Кратко въведение в любовта“ от Роналд де Суза. С предупреждението, че ако избързате да направите предварителни допускания за съдържанието ѝ, рискувате да сгрешите много.

Приятно четене! И се ваксинирайте!