2021 година вече е във вихъра си, нищо че още не е отминала и първата десетдневка от нея. Седмицата без съмнение ще бъде запомнена с атаката на Конгреса във Вашингтон от привържениците на загубилия изборите Доналд Тръмп, които, провокирани от неговия отказ да приеме реалността, нападнаха и вандализираха законодателния орган на САЩ. Това петно в американската история ще остане, за да припомня на всички ни, че никоя демокрация не може да се приема за гарантирана и че дори тези, които са сочени за пример, са уязвими.

Основен инструмент на Доналд Тръмп за манипулиране на привърженици е създаването и поддържането на илюзорна действителност чрез дезинформация. Не без помощта и на безотговорни медии като Fox News. Уви, дезинформацията е оръжие за масово поразяване на съзнанията ни, което придобива все по-широка употреба в най-различен контекст и географски територии. В статията си „Защо братовчед ми вярва в конспирации“ Йоанна Елми разказва както за механизмите, чрез които дезинформацията влияе на психиката на хората, така и за възможните решения за противодействие.

През първия работен ден на новата година стана известно и че ДПС допълни ръководството си с трима нови заместник-председатели. Иначе още на Националната си конференция през декември преизбра своя председател и обяви „позеленяването“ си. В контекста на очакваните средства от ЕС за справедлив преход („Зеления пакт“) това едва ли изненадва някого. Венелина Попова добавя още няколко важни нюанса по темата в своя коментар „Новото старо ДПС“.

През новата година са планирани два вида общонационални избори – парламентарни през пролетта и президентски през есента. Навярно и двете кампании, както и гласуването ще се провеждат в условията на пандемия. Какво променя това, какви са възможните разлики в процедурата и провеждането на изборите и ще попречи ли пандемията на активността и честността им? На тези и други въпроси търси отговори Емилия Милчева в своя текст „Сурва на изборите“.

Изпратихме миналата година с новината, че учени от БАН са сред първите 2% най-добри учени в света, а през отминаващата седмица и Софийският университет се похвали със сходни постижения на свои преподаватели. Светла Енчева се впусна в преглед на информацията, върху която са стъпили тези новини. А внимателното вглеждане показва важни детайли. Прочетете повече в статията „За научните класации, контекста и общуването“.

„История и статукво“ е заглавието на интервюто на Марин Бодаков с историка Стефан Дечев. Поводът е излезлият наскоро сборник с публикации на автора, в които се настоява, че е нужна преоценка на наложената българска историческа парадигма. Разбира се, че подобна нагласа предполага спорове и дискусии. Заглавието на сборника „Скритата история. Полемики“ напълно пасва на това.

В началото на новата година нека си припомним и една много хубава и мъдра книга. В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер предлага да разлистим „Свирепо настроение“ от Йордан Радичков и ни убеждава, че макар и писан през 60-те години на миналия век, сборникът с разкази е много подходящ точно сега – и за зимата, и за продължаващата изолация… и за предстоящата пролет.

С какво друго да завършим първия ни брой за тази година, ако не с нов текст на Нева Мичева от рубриката ни за читателски писма „Говори с Нева“. Още повече че темата е за умората, инерцията, творческите дупки, изобщо всички тези колебания, които ни застигат, особено на прага между две странни години, когато неволно или нарочно ни обземат идеи за равносметки. Според Нева отговорът е „Наместване“.

Приятно четене!