30 години. Толкова ще се навършат утре от онзи 10 ноември през 1989 година, когато в България „вятърът на промяната“ доведе до смяна на диктатора Живков. Вятърът задуха по-рано, ще кажат някои и ще бъдат прави. Промяната започна по-късно, ще оспорят други и ще посочат няколко дати – и също ще имат основания за твърдението си.

Едно е сигурно – 30 години по-късно разликите са видими, но в обществото няма еднозначна оценка за Прехода. Осезаема част от българите така и не се почувства част от промяната. А днес живеем с все по-натрапчивото усещане, че сме общност с много тежко разкъсана социална тъкан.

„Днес тоталитарният режим трябваше да е описан в учебниците по история без грим, а споменът за него да е останал само в съзнанието на преживелите го“, пише Венелина Попова в своя анализ „Орден „Дружба“ и похищението на Темида в българската прокуратура“. Преходът обаче очевидно не само не е приключил, но нереформираните остатъци ретроградно минало в съдебната ни система все по-отчетливо се превръщат в инструменти за репресии.

В четвъртък президентът Радев се възползва от правото си да репликира изборa на Иван Гешев за нов главен прокурор, отказвайки да подпише указ за назначаването му, и върна процедурата обратно във Висшия съдебен съвет. „Ще съумеем ли да видим важното“, се пита Иван Брегов в своя анализ, отчитайки поредната разделителна линия в обществото. „От правна страна каквото и да се каже, е вече известно в юридическите среди. Затова настойчиво трябва да се обърнем към политическите въпроси“, твърди още той.

Според Емилия Милчева обаче президентът не само няма опора и екип, но и не е готов да продължи с тази битка, която иначе е удачна стъпка в разкаляния терен на политиката. „С този акт най-вероятно ще се изчерпи арсеналът му на политически боец“, казва тя. Прочетете нейната гледната точка в статията „Президентът Радев има нужда от нов изтребител“.

През седмицата Иглика Иванова и тригодишната ѝ дъщеря бяха физически нападнати от психично лабилна жена на тролейбусна спирка в столицата. След като стресът от случилото се отмина, Иглика се запита какво е редно да се направи в подобна ситуация, как е правилно да се реагира. В статията си „Апокалипсисът идва в 8 сутринта“ тя обобщава проучванията си по темата и становищата на специалисти.

„По стъпките на донорската карта“ тръгна Светла Енчева, след като през седмицата проучване на обществените нагласи показа, че 1/3 от българите биха дарили своите органи или тези на свои близки за трансплантация в случай на мозъчна смърт. За съжаление, процедурите и законите в България създават омагьосан кръг. Време е за сериозна обществена дискусия и рационален натиск върху институциите, така че пречките пред донорството у нас да бъдат отстранени.

В най-новия отговор на читателско писмо в рубриката „Говори с Нева“ темата е свързана с един от базовите въпроси за човешките взаимоотношения – преценката дали човекът срещу теб може да бъде човекът до теб. Едва ли има еднозначен отговор на този въпрос, но със сигурност този на Нева Мичева, макар и озаглавен необичайно „Пикник“, заслужава вашето внимание.

И понеже започнахме с темата за Прехода, нека и завършим с нея и с интервюто на Александър Детев с Васко Кръпката, който няма притеснения, че „борбата ще е вечна“. Разговорът е част от поредицата, посветена на 30-годишнината от началото на промените в България.

Приятно четене!