Войната продължава. От Украйна през седмицата долетяха кадри, които трудно може да бъдат осмислени. Отстъплението на руските агресори разкри безчовечното им отношение към цивилни хора, включително жени и деца. Репортажите от мястото на събитията са тежки за четене, но свидетелстват за военни престъпления в ужасен мащаб и с много жертви.

На този фон у нас се води борба за превземане на съзнанията. За политическа злоупотреба. Добрата новина е, че гражданските демонстрации в подкрепа на Украйна по улиците на София и по-големите градове в страната са внушителни в сравнение с тези на „петата колона“ на Путин у нас, която едва успява да извади шепа хора на площада. Отравянето на обществената среда и социалните мрежи обаче не е за подценяване.

Борбата за умовете на хората не е от вчера и е ефективно оръжие за поражения не само в ментален смисъл. Тя е мощен инструмент за оправдаване на всякакви политически действия. В статията си „Културната терапия“ на Путин проф. д-р Яна Хашъмова, която преподава източноевропейска култура и кино в Държавния университет в Охайо, проследява как през последните 10 години в Русия е подготвяна среда, която да предпостави ставащото сега. И да служи за обяснение и мотив за възраждането на имперските амбиции на тази страна след разпада на Съветския съюз.

Но да се върнем у нас с наблюденията на Светла Енчева. Според нея напоследък често се чува мнението, че в настоящата ситуация на война на Русия с Украйна управлението на ГЕРБ би било за предпочитане пред настоящата четворна коалиция, включваща БСП. Защото именно на БСП и на президента Радев се дължат колебливото отношение на страната ни и отказът да изпратим военна помощ в Украйна. Светла припомня какви бяха отношенията на доскорошните управляващи и лично на Бойко Борисов с режима на Владимир Путин. Прочетете статията ѝ „Къса памет, вярно куче“.

Недалеч от същата тема за късата памет е и новината за промените в Закона за досиетата. След като поправките бъдат приети, принадлежността към Държавна сигурност на лица, кандидатстващи за публични длъжности, ще се обявява всеки път, а не еднократно, както постанови ВАС през миналата година. Защо това е важно и защо съпротивата срещу тези законови промени е толкова силна и до днес, прочетете в интервюто на Венелина Попова с Екатерина Бончева, дългогодишен член на Комисията по досиетата, която споделя, че „разклоненията на ДС са като ракови образувания в тялото на България“.

Една от многото теми с взривоопасен потенциал да разрушат крехката спойка в управляващата коалиция е липсата на единна, а още по-лошото – адекватна експертна кандидатура за управител на Българската народна банка. Според Емилия Милчева и двете номинации, които се обсъждат към този момент, са политически обусловени и нямат нужната репутация пред банкерското съсловие. Прочетете повече в анализа ѝ „Великденски заек или просто заек за БНБ?“, който публикувахме в четвъртък. Междувременно на следващия ден се появи призив в самата коалиция и двете кандидатури да бъдат оттеглени.

Как опазваме недвижимите паметници на културата в условия на динамични политически, икономически и социални промени е темата на нова поредица в „Тоест“, озаглавена „Опазване и граждански мобилизации“. Зад нея стои арх. Слава Савова, практикувала в Берлин, Ню Йорк, Ротердам и Хонконг. Първата ни публикация от поредицата е разговор с трима представители на гражданската инициатива Die Betonisten, която се заражда покрай акция за спасяване на Кметството в Майнц през 2017 г. и продължава дейността си с кампании за преоткриване и опазване на следвоенното наследство на града. „Опазването не е непременно музеифициране“, смятат те.

В рубриката „По буквите“ едното заглавие, което Зорница Христова е подбрала този път, е изследването на Виктор Клемперер „Езикът на Третия райх“, което излиза в превод на български сега, 77 години след края на Втората световна война и 75 след първото издание на книгата в оригинал. Зорница не крие шока си от актуалността на четивото днес. Другото заглавие, което тя ни провокира да прочетем, е последният роман на Евгений Водолазкин, смятан за един от най-добрите живи руски автори – „Оправданието на Острова“, в майсторския превод на Здравка Петрова.

Нека завършим с една препратка към важна новина отвъд Океана. През седмицата Сенатът на САЩ утвърди Кетанджи Браун Джаксън за върховен съдия. Тя е първата чернокожа жена във Върховния съд на Съединените щати.

Приятно четене!