Вече не съжалявам
за ненаписаните стихотворения
заради писането за другите.

Марин Бодаков („Битката за теб“, 2016)

На 8 септември м.г. ни напусна Марин. Няма друга тема, с която да можем да започнем първия си редакционен материал след лятната пауза. Тази една година беше трудна за „Тоест“ и по много други причини, но липсата му беше сред ключовите от тях. Въпреки всичко продължаваме…

Всъщност и Марин Бодаков продължава да е тук чрез думите си – тази седмица излезе сборникът „Галерията на сърцето“ със събрани негови стихотворения. Премиерата на книгата ще бъде на 24 септември в Театрална работилница „Сфумато“, а дни по-рано, на 20 септември, в софийската галерия „Прегърни ме“ ще се открие изложба на художниците Кирил Златков, Капка Кънева, Станислав Памукчиев, Недко Солаков, Милко Божков, Ясен Григоров, Люба Халева и Миглена Папазова, приели поканата да рисуват по поезията на Марин.


Предизборните кампании напоследък и бездруго не блестяха с особена оригиналност, но след като зачестиха от миналата година насам, съвсем не успяват да привлекат общественото внимание. А и у нас по традиция, която не носи никаква полза, хората започват да се чудят за кого биха гласували, едва в последните дни и часове преди вота. Емилия Милчева коментира с критичен поглед началото на новата предизборна кампания в България. Текстът ѝ носи заглавието „Елегия за пасти и избиратели“.

В същия момент обществото ни е изправено пред важен избор. Неясно е дали ще го направим на тези, или на други избори, но все по-сериозно натежава въпросът да препотвърдим геополитическата си ориентация и принадлежността си към развития и богат свят. Никога от началото на Прехода до днес не е било толкова второстепенно значението на класическите политически координатни оси – като ляво и дясно или дори либерално и консервативно – на фона на цивилизационния избор между Европа и Русия. И трудното пред днешния политически елит е как да обясни на повече българи, че досегашната ни посока е правилна и само трябва да ускорим крачката и да държим изкъсо каишката на управляващите ни. Които и да са те.


Продължаваме с нов епизод от поредицата „Украйна не е загубена“, която е част от подкаста ни „Мястото“ с Николета Атанасова. Четири месеца след началото на войната главната ни героиня Алла се върна в родината си и разказва оттам за разрушените градове, за погубените човешки съдби и за тревожното бъдеще пред украинците. В епизода се включва и 19-годишният Юри от Мариупол, който преди войната живее и учи в Москва, но бяга оттам още в първите дни след нахлуването на руските войски в Украйна. Юри разказва как режимът на Путин потиска всеки опит за протест, използвайки скрити из цяла Москва камери, военизирани отряди и „автобуси затвори“ за арестуване на граждани.


През лятото една тема, която иначе има потенциал да възпали определени кръгове от обществото, някак бе посрещната с… „мижав интерес“. Светла Енчева обаче реши да върне вниманието върху нея с аргумента, че дори класически образи от литературата (и от изкуството като цяло) търпят развитие по отношение на оценките за тях от перспективата на съвремието. Защото дори те да са такива, каквито са от десетилетия, тяхната публика се е променила заедно с гледните си точки. Затова, ако ви е любопитно какво е общото между Винету, Мелиса от Херне и Мартин от Стара Загора, прочетете материала на Светла, озаглавен „Че какво му е на Винету?“.


В рубриката ни за позабравени интересни книги „На второ четене“ Севда Семер този път избра да ни представи епистоларния роман „Черният кабинет“ на Макс Жакоб. Книгата му е интересен поглед към френското общество, написана сякаш от наблюдател от първия ред, макар в действителност Жакоб да е маргинализиран аутсайдер, бидейки хомосексуален французин от еврейски произход, който впоследствие умира в лагер през Втората световна война. „Четенето на тези писма е особен поглед към миналото – към голямата история, движена от индивидуалните човешки истории, както вълната е съставена от капки“, споделя Севда в своята рецензия.


Иначе сред другите по-важни теми напоследък е обратното отвоюване на територии от Въоръжените сили на Украйна, които атакуваха руските нашественици и ги принуждават да отстъпват. Междувременно Европейската централна банка очаквано, но доста рязко, повиши основните лихвени проценти в опит за овладяване на инфлацията в ЕС. Икономистите очакват още няколко такива стъпки в близко бъдеще. И докато ключова тема за Европа е как да се подсигури енергийно преди зимата, у нас служебният кабинет на Румен Радев с премиер Гълъб Донев се държи неадекватно и по тази, и по други важни теми. С което дава основание инструментът за управление чрез служебни правителства да бъде дълбоко преосмислен.

Междувременно в рамките на само една седмица Великобритания осъмна с нов премиер и нов крал.

Приятно четене и слушане!