Новината на седмицата безспорно е приетата от Европейския парламент резолюция, след която България, уви, се нарежда на скамейката на непослушните в ЕС, които трябва да бъдат държани изкъсо. В същото време това е най-логичното развитие на събитията след периода на ГЕРБ и Бойко Борисов в българската политика – похабено време на неизпълнени ангажименти за реформи, Шенген и измъкване от дъното на повечето класации за икономическо развитие в Европа. Време, което ще свързваме с пропилените надежди на още едно поколение българи.

Предстоят избори и резултатите от тях ще измерят какво е научено и каква част от обществото истински желае промяна. А дотогава ежедневието ни очевидно ще е затлачено от събития, символни за ситуацията, до която позволихме да ни докарат с посредствеността си управляващите. Емилия Милчева пише за „новите“ килими в кърджалийския театър – и между редовете задава важни въпроси.

Наистина ли Слави Трифонов и телевизионната му партия имат тежестта и влиянието, които им се приписват напоследък? Възможно ли е концентрацията на толкова дефицитната у нас гражданска енергия за промяна да изтлее на следващите избори в полза на поредния спасител с медийно напомпан имидж? Това пък е темата на коментара на Венелина Попова тази седмица.

Светла Енчева обръща внимание на един симптом – начина, по който у нас се решават проблеми. Или по-скоро не се решават, но се усвояват средства. Даже понякога с точно противоположен замисъл на този, с който иначе са били заделени. Подхранва ли МВР антиромски настроения у нас със средства на Европейския социален фонд, прочетете в статията на Светла „Преброяване на… радикализираните роми“.

Обявяването на тазгодишния лауреат на Нобеловата награда за литература сякаш стъписа четящите хора у нас, за повечето от които името се оказа слабо познато. Затова веднага след оповестяването му в четвъртък попитахме няколко български литератори коя е Луиз Глюк и какви емоции предизвиква у тях новината за награждаването ѝ.

Време е за отзивите на Марин Бодаков в рубриката „По буквите“ за новоиздадени заглавия, които са му направили впечатление. Този път той се спира на стихосбирките „Увлечения“ от Велизар Николов и „Писма до Украйна“ от Юрий Андрухович. В добавка към тях е приказката „Иван Глупака“ от Лев Толстой. Но… това не е всичко. Тази седмица по изключение има и четвърто заглавие – преиздадената след повече от 20 години книга на Силвия Чолева „Отиване Връщане“.

Приятно четене!