Централната новина на седмицата безспорно е началото на нова политическа криза в България. Рязко и след обичайното намръщено телевизионно обръщение на Слави Трифонов, партията му „Има такъв народ“ напусна управляващата коалиция. Хипотезите оттук нататък са много, но сигурно е само едно – предстои период на турбулентност в управлението на държавата, с всички съпътстващи неудобства и на фона на тайфун от всевъзможни други кризи по целия свят.
Дали у нас ще надделее някакво държавническо поведение, или – както обикновено – ще плащаме последиците от теснопартиен егоцентризъм, предстои да преживеем на гърба си. Но няма особени основания да таим излишни надежди. Предстои поредна битка за проевропейската и прозападната ориентация на родината ни. И по-добре да сме подготвени за нея.
„Токът на Промяната спря. И пак опряхме в юмрука на президента“ е заглавието на тазседмичния коментар на Емилия Милчева, която припомня важни детайли, свързани с новата политическа криза. Както и няколко, които е особено вероятно да са я катализирали. От значение, разбира се, е да се направят и изводи за грешките, които доведоха до сегашното положение. Особено за тези, които не можем да припишем на ИТН.
С поглед извън вътрешнополитическите драми на България е интервюто на Мирослав Зафиров с Надим Шехади, водещ учен по въпросите на Близкия изток и Северна Африка и консултант на няколко правителства и международни организации, в т.ч. и на Европейския съюз. На 15 май 2022 г. бяха проведени парламентарни избори в Ливан, на които за първи път след десетилетия на доминация „Хизбулла“ загуби мнозинството си. В този обстоен разговор двамата събеседници обсъждат не само резултатите от изборите, но и цялостната обстановка в Близкия изток в светлината на настоящите глобални кризи.
През последните две години сме свидетели на инфодемия, свързана с COVID-19. Днес инфодемията продължава, но фокусирана върху войната в Украйна. В нова поредица от статии Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, как, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe. Прочетете първата статия „Какво е манипулативно съдържание?“, а в следващите дни проследете допълнителните ни постове по темата в социалните мрежи.
Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница Христова препоръчва две заглавия от двама български писатели и една италианска картинна книга. Според нея разказите в „Таралежите излизат през нощта“ на Йорданка Белева „наместват – като чекръкчия – ставните връзки на паметта“, а разказите в „Празнично семейство“ на Йордан Славейков „са цапнати в устата, иронични, забавни, умели, разнородни, нехайно дръзки към тромавите страшилища на конвенцията“. В допълнение Зорница ни обръща специално внимание на „Господин Вървими“ на детския писател Даниеле Моварели и илюстраторката Аличе Копини.
И нека завършим седмицата на… Иберийския полуостров, където ни води Анета Василева със статията си „Португалски модернизъм – от европейска периферия до цял свят“. В нея тя ни разказва и показва с какво се отличава този иначе масов следвоенен архитектурен стил в най-югозападната страна на Европа. И с какво е допринесъл за култовия статус на португалската архитектура до днес, макар да е заченат по времето на един от най-продължителните дяснонационалистически режими в съвременна Европа.
Приятно четене!